Христос се е родил в пещера, а християнството в катакомбите. И в двата случая имаме парадокс. Усещане за нещо презряно и в същото време вдъхващо страх.

От една страна пещерата е само място, в която могат да бъдат изхвърлени изгнаници, като боклук, но същевременно тя е скрила нещо ценно в себе си. А тираните търсят съкровището.

В известен смисъл „изгнаниците“ са в пещерата, ханджията не ги е запомнил, но царя не може да ги забрави.

Такъв парадокс се забелязва и с раната църква. Тя е била важна, но е изглеждала незначителна. От друга страна е била непоносима, защото е обявила война.

Тя е излязла на земята, за даунищожи езичеството. Не се е опитала да разруши творението от злато и мрамор, но е планирала един свят без него.

В Западна Австралия, решили да издигне паметник на диво прасе, което през септември 2013 г. е били обвинено в кражба на бирени кутии. Идеята за издигане на паметник принадлежи на пътните служби.
Скулптурата ще бъде проектирана, за да напомня на местните шофьори за пътната безопасност. Очаква се, че на паметникът да има табела с напомняне за опасностите от шофиране в нетрезво и пияно състояние.
Видът на паметника се обсъжда масово. Вероятно край животното ще има разхвърляни празни бирени кутии. Монументът ще бъде поставен край пътя, но кога ще стане това не се съобщава.
Дива свиня попаднала в новините, след като туристи, видели как тя краде бира и рови в торбите за боклук. Животното било обвинено в открадването на 18 кутии с бира.
По-късно прасето с прякор Купчина е било ударено на пътя от кола и е умряло.

Живели в една хладилна витрина сладоледи. Всички те били красиви и щастливи. Децата много ги обичали и постоянно молели родителите си да им купят от тях.
Един от сладоледите бил много горделив. Много често питали за него, но родителите не го купували, защото бил много „скъп“.
Сладоледът пискал от удоволствие, когато го избирали, но щом не го купували той гордо заявявал:
– Вас още днес ще ви изядат, а аз ще живея вечно!
Обикновените сладоледи изобщо не го забелязвали, те често били заменяни от нови. Новодошлите непрекъснато се оплаквали от транспортирането им от фабриката. Опаковката им била нестабилна и когато идвали тук били силно потресени, а вафлените им чашки по чудо оцелявали….
Гордият сладолед слушал, усмихвал се и злорадствал. Той смятал, че е най-доброто нещо на света.
Но една сутрин един от обслужващите витрината отворил капака й и изхвърлил гордият сладолед в кофата за боклук. Неговият срок за годност бил свършил и той започнал да се разваля и разтича.
Така гордият сладолед не могъл да живее дълго и щастливо, защото гордостта му пречела за това. А малките сладоледи били препълнени с щастие. Те радвали безброй деца, които постоянно искали да си близнат от тях.

Преработката на боклука е един от ключовите аспекти на екологичния начин на живот. Въпреки това, този процес обикновено отнема много енергия и разходи, които могат да не са по силите на всеки ентусиаст.
Повторната употреба на ненужни неща от най-различен мащаб също намалява отрицателното въздействие върху околната среда, създавайки полезни или просто красиви предмети.
Можем да видим как по необичаен начин се използва боклук, като пожарникарски маркучи и ненужни отпадъци.
Работите на Кери Мюлер се отличават със своята красива форма, а са направени от стари книги и друг подобен вид боклук.
– Давам им още един шанс, – казва Кери.
Тя огъва, лепи, обрязва и преобразува старата хартия от книгите в произведения на изкуството, традиционни оригами на абстрактни теми. Богатото й въображение позволява да създаде смешни истории за животни в причудливи картини, изрязани от напечатаното слово, а също и мащабни хартиени съоръжения.
След дълга противопожарна служба маркучите се възраждат в неочаквани по форма и стил чанти, колани или играчки. Компанията  Oxgut Hose Co в Окленд прави от тях висококачествена мебел и разнообразни аксесоари, като пъстри черги, елегантни столове, портмонета и дори рамки за очила.
В края на краищата, кой би си помислил, че скучен стар маркуч може да бъде чудесен обект за ежедневно пазаруване? Вярвам, че за да се получи нещо, е необходимо нещо да  се даде, да се жертва.

Според Организацията по прехраната и земеделието към ООН всяка година една трета от всичката храна отива направо в кофите за боклук, заобикалящи стомасите на Homo sapiens.
В резултат на това, хранителните отпадъци са третия най-голям източник на емисии от парникови газове.
На снимката виждате хляб и други отпадъци изхвърлени на брега на индийската река Ахмадабад.
Общото тегло на всички изхвърлени продукти годишно е 1,5 милиарда тона, а стойността им е 750 000 000 000 долара. Въглеродната следа оставена от производството, доставката и обезвреждането на всичката тази грамада от продукти е 3,3 милиарда въглероден диоксид.
Служители на ОНН при определяне на този глобален проблем на хранителни отпадъци правят неочаквано сравнение: „Общият обем, изхвърлена храната е равен на годишния оток на една от най-големите реки в Европа – Волга.“
Лидер по количество на изхвърлени продукти не напразно е САЩ.