Тази фраза често се употребява, когато някой си тръгне без да си вземе довиждане.
Но от къде се е взел този фразеологизъм?
През 18 век между английските и френски колонизатори възникнала Седемгодишна война причината, за която бил спора за господството над Северна Америка.
Френските войници често дезертирали. Без разрешение напускали местата си по време на боя.
За това англичаните измислили фразата „да си тръгна по-френски“
Французите не останали по-назад и перефразирали този израз за англичаните. Така той дошъл и до нас.

Жителите на много страни не се отказват от допълнителни празници.
В испанския град Ла Нава се устройва фестивал на динята. Последния път там от 400 местни дини са приготвили и изпили 2,5 хиляди литра динен пунш.
Традиционно в началото на септември своя принос на лакомствата дават и китайците. Основното ястие на празника е печена диня.
Девизът на динения фестивал в Камъйшин Волгоградска област звучи така: „Волга е майката, а динята бащата“.
Диненият пазар, изборът на плодове рекордьори, бързото ядене на сочни лакомства, динените шоута и дори диненият бой са неотменна част от големия народен празник.
Без динен празник не могат да живеят и много от жителите на доста американски щати. На първо място Флорида, Тексас, Калифорния, Джорджия, Аризона, там където се отглеждат повече плодове.
В Южна Каролина град Пажленд с население по-малко от три хиляди човека се бори за статут на динена столица на света. Тук от 1951 г. традиционно се провежда динен фестивал.
Кой по-далече ще изплюе динена семка и колко от месестата част може да се изяде за половин минута са два въпроса, които намират отговор на този фестивал.
Задължителна част от програмата са детският конкурс за красота с избор на очарователна Барби-Динка и ярко карнавално шествие. Традиционните движещи се платформи, настроени в стил а ла диня коли, джаз музиканти и пламенни черни танцьори – не Рио, разбира се, без това не може.
Затова пък всичко е задушевно и по домшному.

Големият японски военачалник Нобунага решил да атакува един враг, който бил десет пъти по-голям от броя на войниците му. Той знаел, че той ще спечели, но войниците му не били сигурни.
По пътя, той спря пред храм на Шинто и казал:
– Когато изляза от храма, ще хвърля монета. Ако се падне герба – ще победим, а ако се падне числото на монетата – ще загубим.
Нобунага влязъл в храма и започнал да се моли безмълвно. След това излязъл и хвърлил монетата. Паднал се герба.
Войниците смело се втурнали в бой и победили многобройния враг.
– Нищо не може да се измени, когато действа ръката на съдбата, – казал адютанта на Нобунага.
– Вярно е, нищо не може да се измени, – потвърдил японският военачалник.
И показал монетата на адютанта си. От двете й страни имало герб.

Тази трогателна история е разказана от един ветеран, участвал във Втората световна война. След  тежък бой на един млад войник му се присънил сън, че е получил писмо от дома си. Сънят бил толкова ярък, че той се събудил. Било още тъмно, но той отишъл в съседната дивизия, за да дочака кога ще донесат пощата.

Уви, писмо нямал и разстроен потеглил назад. Когато се върнал, го посрещнали изненадани. Отвели го на мястото където е нощувал. Там зеела голяма дупка от бомба, когато другите я видели си помислили, че е загинал.

Така войникът се спасил от смърт. Какво е било това? Сън или провидение?

На 9 април 1699г. Петър 1 издал указ за „“Наблюдението на чистота в Москва и наказание за хвърляне на отпадъците по всички улици и алеи.“

Уместно е да се каже, че през периода на царуването си Петър 1 е издал повече от 4000 укази и различни документи, голяма част от която са насочени към подобряване качеството на живот и благоустройството на градовете в Русия.

Москва в тези дни е била в“непроходима кал.“ И указът на Петър 1 задължил жителите на столицата, да не се изхвърля по улиците боклука си, а да го изкарват далеч от града или да го закопават в земята.

Нарушителите ги очаквало наказание.

„Който изхвърли на улицата отпадъци и мъртва плът, ще бъде арестуван и наказан с бой с камшик“. Ако нарушителят се хване няколко пъти, се глобявал 10 рубли. А това били много пари за това време.