Едно магаре си похапвало от един кактус. Наблизо минало едно куче. То попитало магарето:
– Какво ядеш?
– Най-прекрасната храна на света, – отговорило магарето.
Кучето приближило и захапало кактуса.
– Ах ти, лъжец такъв, – завикало недоволно кучето, – ти нарочно ме изпързала. Сега моята уста е пълна с бодли! Вкусът на този отвратителен плод съвсем не прилича на сочения къс месо, за който си мислех!

Ние всички знаем закон за естествения подбор на Чарлз Дарвин. Според него всички същества са произлезли от някакви първородни клетки, които се делили и вървели по своя еволюционен път. Това довело до голямо разнообразие на видовете. Всеки от тях си имал свой собствен начин за самосъхранение и самозащита.
Един от начините да оцелее капината са бодлите й. Те предпазват цветовете и плодовете й от нападение. Добър пример за такава защита са кактусите.
Когато костенурката почувства опасност тя се крие под черупката си.
Трети пример на успешна стратегия за оцеляване е огромния размер и несравнимата сила на слона. Той е спокойно тревопасно животно, което никой не закача, докато не го закачат. Слонът не се страхува, от никого и за защита не са му нужни нито бодли, нито черупка.
Ние, хората също имат различни защитни механизми. Загрижени сме повече за психическото си оцеляване, отколкото за физическото. Страхуваме се да не претърпим емоционална болка или обида. Ние имаме много страхове и слабости. Чувстваме се уязвими и неприети във враждебно обкръжение. Някои от нас имат емоционални механизми за защита, като растенията наподобяващи тръни.
Понякога, за да защитим нашето меко и чупливо  „аз“, ние крещим, обвиняваме и критикуваме околните. Ставаме саркастични, за да държим другите на разстояние. Така се чувстваме в по-голяма безопасност. Със всичко това казваме: „Погледни, колко съм страшен „?
Други реагират на емоционалните заплахи, като се скриват в „черупката“ си, като демонстрират безчувственост.  Но в такава обвивка оставаме самотни и изолирани.
Малцина от нас чувстват вътрешна сила, мир и хармония в себе си. В този случай ние можем да пренебрегнем обидите и нападките от страна на другите, както слона не вижда комар на гърба си.
Именно тогава ше можем да поддържаме вътрешния си мир и няма да участваме в малките и недостойни игри за самоутвърждаване, на който другите играят. Ще се научим да разбираме и да прощаваме.
Какво сте вие кактус, костенурка или слон?

Всичко около Амазонка е голямо.
Например лилиите. Това са растения с големи листа. Толкова големи, че и ти можеш да се излегнеш на тях.
Не се тревожи, че ще паднеш.

Листата им имат пространства, които се пълнят със въздух и им помагат леко да се поклащат върху водата.

Острите бодли отдолу не позволяват на преминаващите риби да гризат листата и да ги спукат.

Този кактус расте в пустинята Сонар, САЩ. Висок е 18 метра, тежи 10 тона и живее 200 години.
Има дебели стъбло, в което се складират осем тона вода. То е гъбесто нагънато, удвоява площта си, за да побере водата.
Притежава восъчна повърхност, за да запечата вътрешната влага. Острите му бодли не изпускат много вода във въздуха, пазят сянка на кактуса и гонят съществата, който искат да го гризнат.
Корените са плитки и разклонени, за да изсмукват колкото може повече дъжд, когато падне на земята.
Кактусовата кукумявка свива гнездо в дупка на кактуса.
Безмилостни крадци изскубват този вид кактус и го продават на начинаещи градинари. Цената му достига 1200 долара за растение високо 5 метра и на 50 долара за всяко разклонение. В Аризона са назначени полицаи за да преследват и хващат крадците.
Внимание, растението е въоръжено и опасно. Много е бодливо. Не се приближавайте до него, дори да умирате от жажда.  Сокът му е страшно отровен за хората.