Известният изобретател Маркони седеше в малка къща на брега на Нюфаундленд и с трепет очакваше новините през Атлантическия океан по безжичния телеграф.

Всичко  бе добре подготвено, обмислено и направено. Настъпи часът на изпитание.

Ще дойде ли звук? Накрая се чул сигнал. В този момент двата континента се сближиха.

За комуникацията между хората настъпи нова ера.

Голготския кръст и Кръвта на Исус Христос са извършили нещо подобно. Те съединиха човека с Бога и небето със земята.

Голготският кръст е единственият кораб, който може да ни пренесе през бушуващото море на живота и да достигнем бреговете на небесното Отечество.

Какъв ден само! И защо точно на него се случи всичко това. Тодор не можеше да си обясни, но бе силно потиснат и натъжен.

По пътя към дома срещна свещеника на тяхната църква.

– Здравейте! – вяло поздрави Тодор.

– Какво ти е, Тодоре? – попита загрижено свещеникът.

– Паднах и лошо се ударих – започна оплакванията си младият мъж – и след това всичко се обърка. Казаха ми, че това е лоша поличба.

– Всеки човек може да падне и да се удари, – опита се да го успокои свещеникът.

– Но не е само това, – тъжно заклати глава Тодор. – Падна иконата в стаята.

– Лошо си я поставил….

– Стараех се да не мисля за нищо лошо, – прекъсна го Тодор, – но се разболях, а после ми съобщиха, че ме уволняват от работа. Това означава, че все пак има някаква поличба?!

– Хората отдавна са наблюдавали природата и са забелязали неща, които предхождат дадени явление, – въздъхна свещеникът. – В това няма никаква поличба.

– Но…. – Тодор се опита да обясни още веднъж положението.

– Това, че си паднал е без значение, на всеки може да се случи. Това, че иконата е паднала е случайност. Разболял си се, благодарение на това, че твоят организъм се е оказал слаб. Уволнението от работата ти няма никаква връзка със всички тези неща. Не е нужно да търсиш връзки там, където ги няма.

– Тогава какво да правя? – Тодор все още беше объркан.

– Наблегни на духовния си живот, моли се, чети Библията си. Това ще те избави от много излишни и ненужни неща, и ще ти се дадат нови знания и възможности. Нека Бог да бъде с теб.

Тодор, макар и неохотно, обеща на свещеника, че ще послуша съвета му.

Приятел на скоро повярвал в Бога младеж го попитал подигравателно:

– И какво сега не си грешник?

– За съжаление все още греша …., – признал си новоповярвалият.

– Тогава каква е разликата между този, който беше и сега?

– По рано бях грешник, който тичаше след греха, а сега съм грешник, който бяга от него.

Дамян мечтаеше да пътешества. Тази негова мечта се бе зародила след като гледа един филм за чудесата на света. Сърцето му копнееше да посети тези и други по малко известни забележителности, но трябваше да мине доста време, докато се осъществи мечтата му.

Отдаде му се възможност да направи двегодишно околосветско пътешествие с каравана. По пътя му се наложи да остане няколко дена в пустинята Сахара.

Пътят през платото Ахагар беше много неравен, все едно караше по железопътна линия.

Два от амортисьорите му отказаха едновременно, а това нанесе поражения на шасито.

И Дамян зачака, нямаше какво друго да прави. Едва след три ден той видя да се задава микробус.

Когато видя Дамян, шофьорът спря и попита:

– Мога ли с нещо да ви помогна.

– Повредиха се два от амортисьорите ми, а това засегна сериозно шасито.

– Аз има в микробуса електрожен, но не мога да заварявам.

– И аз не умея, – каза обезсърчен Дамян.

– Лошото е, че и електроди нямам, – допълни шофьорът на микробуса.

Дамян бе отчаян, но в съзнанието си извика: „Господи, помогни ми“.

Изведнъж той си спомни за стоманената закачалка в багажника си. С това приспособление Дамян успя някак да завари шасито.

Благодари на шофьора на микробуса и потегли отново.

Настанил се отново зад кормилото, Дамян уверено подкара караваната си. Картини от случилото се произшествие се завъртяха в главата му и той започна да разсъждава на глас:

– Как друг шофьор бе навлязъл в пустинята  доста по-късно от мен, но се озова на мястото, където бях закъсал и то точно на време? Няма случайни неща.

Дамян не знаеше какво крие бъдещето му, нито какви кризи и трудности ще се изправят пред него, но  бе сигурен, че Бог винаги ще е с него.

Хората много обичат пророчества, чудеса и гадаене на сънищата.

Ако някой чудотворец или пророк подведе Божиите хора да следват  неговите богове, той е лъжепророк.

Човешкото сърце е измамливо и нас лесно могат да ни заблудят.

Но ако в сърцето ни гори любов към Бога, ние ще следваме истината, слушайки само Божието Слово.

По този начин Бог ни изпитва, колко Го обичаме.