Едно малко момиченце се роди преждевременно. Теглото му беше под нормата. Лекарите не даваха надежда, че ще оживее, но родителите му се молиха и то оцеля.

Сега то е една топка енергия, даряваща всеки с една нестихваща усмивка. Подскача игриво между хората, а те го прегръщат и даряват с много целувки. То няма много играчки, но живее в любящ дом, сред своето семейство.

Баща й при едно сбиване остана без една ръка, а майка й беше бивша наркоманка, но това дете бе цялото им богатство. Не напразно я бяха кръстили Миракъл, което означава чудо.

В баснята на Иван Крилов „Фермер и обущар“ се разказва за един богат фермер, който живеел разкошно, но страдал от безсъние. Много го измъчвало и пеенето на неговият съсед, който бил обущар.

Фермерът едва успявал да заспи малко преди да се разсъмне, но тогава обущарят се събуждал,хващал се за работа и си пеел, а това пречело на богаташа да спи.

Фермерът повикал обущаря, говорил с него любезно и му дал голяма сума пари, с условие да покрие с тях нуждите си.

Обущарят взел парите и си отишъл в къщи. Заровил ги в мазето и от тогава загубил съня си. Всичко му се струвало подозрително, всичко го тревожело. Ако котката заскърца със лапите си, мислел, че крадец е влязъл в дома му.

Така се измъчвал обущарят. Известно време. Накрая взел парите, занесъл ги на фермера и казал:

– Ето, вземи си парите. Преди не знаех какво е безсъние. Живей си със своето богатство. Моите песни и моят сън не се нуждаят от милиони.

От тогава обущарят започнал отново да пее.

По-добре е да имаш малко, но да си спокоен, отколкото много, но с тревоги.

Радостта в живота идва от любовта към хората. Колкото повече даваш и помагаш на другите, толкова си по-радостен и щастлив. Мирът в душата на човека се основава на правилния му живот.

Любовта е майка и източник на покоя. Пътя на мир минава през смирението.

Група хора били около един гроб, където изпращали един от своите приятели. Когато ковчегът бил пуснат в гроба един от присъстващите казал:
– Скъпи приятелю, повече няма да те видим!
Скоро след това на същото гробище, много хора стояли около гроба на една вдовица. По-големият син на починалата погледнал към гроба и казал:
– Иди с мир, съпа майко, Ние ще се видим пак при Господа.
Тези думи направили силно впечатление на събралите се. Един от тях казал:
– О, де да можех и аз да бъда толкова спокоен и щастлив, като този младеж!
Между двата гроба имало голяма разлика. От единият зеела безнадежност и вечна раздяла, а от другия обратно, надежда да се видят скоро в Небесното царство.
Надеждата е единственото благо, на което не можем да се наситим. Тя е невидимото богатство предхождащо истинското, което получаваме в бъдеще.

Разказват, че един богат шотландец бил призован от пастора си да пожертва за бедните в Глазгоу. Той винаги отговарял по един и същи начин:

– Парите са ми нужни на самия мен.

Веднъж му се присънил сън, че се намира пред Небесната врата и тя е леко открехната. Опитал се да се промуши, но не успял. Започнал да се отчайва.

През това време покрай него минал пастора му и го увещавал да не се бави край вратата:

– Защо не влизаш? – попитал го пасторът.

– Не мога да вляза, в джобовете си имам много пари. На която и страна да се обърна, те излизат от джоба и не ми позволяват да вляза.

– Спомни си как те молих да пожертваш малко от парите си за бедните, ако ме беше послушал сега щеше безпрепятствено да влезеш.

Изведнъж шотландецът се събудил. Той решил да служи на Господа със своето богатство. За щастие, той започнал да прави това, когато все още не е било късно.

Ние нямаме много материални средства, но какво правим с тези, които Бог ни е дал? Нека да запомним, че можем да потънем не само в океана, но и в канавката. Можем да прилепим сърцето си не само към хиляди, но и към 50 лева.

В живота на всеки човек понякога възникват такива сложни ситуации, че човек остава с убеждението, че от това по-лошо няма.
Една жена била много разстроена, че се е загубила котката й. Отишла за утеха при свещеника. Тя изплакала мъката си и казала:
– Няма по-лошо нещо от това, което ми се е случило.
На което свещеникът отговорил:
– Може би това е така, но може и да не е.
Вътрешно възмутена от думите на свещеника, жената отишла да търси котката си. Докато я търсела срещнала мъжът на мечтите си. Развълнувана тя се завтекла към свещеника и го попитала:
– От къде знаехте, че загубата на котката, не е най-лошото, което може да ми се случи, а е добро за мен? Аз имах котка, а сега до мен е любимия ми човек. Това е най-доброто нещо, което може да ми се случи.
Свещеникът се замислил и казал:
– Може би това е така, но може и да не е.
Жената си помислила, че свещеника е луд. Ясно е, че той не разбира, колко самотна е била през всичките тези години.
След време тя открила, че любимия й изневерява с най-добрата й приятелка. Обляна в сълзи, тя отново отишла при свещеника и казала:
– От къде знаеш, че срещата ми с този човек, не е най-доброто събитие в моя живот, а напротив – най-лошото?
Свещеникът казал философски:
– Може би това е така, но може и да не е.
“ О, не, – помислила си тя, – по-лошо от това едва ли има!“
Връщайки се у дома, тя решила да погребе провалената си любов и започнала да копае яма, за да зарови всички неща, които й напомняли за любимия.
Когато изкопала достатъчно дълбока яма, жената намерила злато. Оказало се, че през всичкото това време тя е седяла върху несметно богатство. Помислила си, че това е най-доброто, което може да й се случи, но си спомнила свещеника и си казала:
– Може би това е така, но може и да не е.
Всеки може да изпадне в такава трудна ситуация, че да си каже: „Край животът свърши! По-лошо едва ли може да стане.“ След време откриваме, че някое щастливо събитие или победа, не биха се случили, ако не е била тази сложна ситуация.
Мисля, че ключът тук не е ситуация или проблем, а как да се справим с него! Често ние губим сили и преживявам отново и отново случилото се. Много мислим за нашите неприятности, вместо да разберем, защо ни е дадена конкретната ситуация. Нужно е да насочим цялата си енергия към решаване на проблема и  да търсим изхода от него. Оплакването от съдбата е непродуктивно и води в задънена улица. Това е най-лесния и съблазнителен начин.
В  тежка ситуация, трябва да се приеме проблема. Да се анализира и разбере, какво го е предизвикало. Нужно е да се осъзнае какъв конкретен урок трябва да се усвои. В никакъв случай не трябва да се прибягва до самобичуване. Трябва да се преосмислят всички „за“ и „против“ и да се избере такъв вариант, който води до най-малките загуби.
Ако ви пожелая да не изпадате в трудна ситуация, това едва ли ще стане. Никой не е застрахован от това. За това ще ви пожелая да излизате от сложните ситуации с най-малко загуби и голям опит.
Запомнете, че нас не ни убива това, което ни прави силни!