Тръгвам към блока и както обикновено пенсионерите седят на пейката, децата крещят и викат на детската площадка, а млади и стари са излезли да се насладят на последните топли есенни лъчи.
Вече към блока чувам неопределено мучене и гледам насреща се придвижва с несигурна крачка нашият съсед.
Той е рибар, но често обича да си попийва. Обикновено се губи една година по моретата, а след това се подвизава наоколо, зареден с няколко чашки алкохол. Винаги е весел.
Разтърси ръката ми и нещо нечленоразделно излезе от устата му. Някаква пияна абракадабра съпроводена с продължително съскане, след което следваха непонятни гласни и съгласни звукове.
Тук моя „процесор“ блокира и аз замрях с поредното глупаво изражение на лицето, опитвайки се да анализирам чутото и да оформя някаква смислена фраза.
Изведнъж се сетих, че при всяка наша среща той все се оплаква, че не може да оформи документите си са поредното пътуване по море, поради неотстъпчивата ни бюрокрация, но тъй като гласът му звучеше радостно реших, че този път е успял навреме със всичко. За това му казах:
– Браво! Поздравявам те! Желая ти успех!
Едва доловимо усещам, че някой ме дърпа за ръката, гледам съседката, която живее под нас. Усмихва ми се и ме пита:
– Защо си такава?
– В какъв смисъл? – недоумявам аз.
– Човекът ти казва, че много те уважава, а ти…..
– Какво? – заливам се в смях. – Стори ми се…..Забавен диалог се получи между нас.
„Ти с твоя обичаен репертоар“ – изненадва ме моята „душевна глухота“.

Днес страните от третия свят са ​​най-бедните развиващи се страни.
Първоначално изразът „от третия свят “ се е отнасял за страни, които не участвали в надпеварата за въоръжаване по време на Студената война. Те не били от страните „първи в света“ – капиталистическите страни и блока на НАТО, нито пък били от „вторите в света“ – социалистическия блок.
След приключване на Студената война в „третия свят“ влезли страни с нисък брутен вътрешен продукт. Именно това обстоятелство изиграло роля за употребяване на израза „трети свят“, въпреки че по-късно много страни от третия свят в своето развитие надминаха някои страни от „вторите в света“.

Звездно небе на тавана е много популярен дизайн в интериора на апартамента. Има няколко начина за да се създаде този ефект, но аз ще разгледам само един от тях.
Този ефект се постига с помощта на блок с програмно управление. и множество светодиоди.
Този блок  дава възможност да се създадат хаотично и последователно мигащи съзвездия, ефект на падащи комети или Северно сияние.
Софтуера на управлението на блока дава възможност да се контролира яркостта на звездите.

Мрачен метрополис, в който сградите се сливат, за да се превърнат в един монолитен блок. Това не е от областта на научната фантастика, всичко това се намира в Хонг Конг. Град Kowloon Walled – стара крепост, където слънчевата светлина не достига земята. Истински град без слънце …
Историята на този странен град без слънцето започва през 1898 г., когато британците и китайците подписват споразумение за аренда на съвремения Хонг Конг. На негова територия, китайската страна решава да запази крепостта като преден пост.
Отзвучала Втората световна война и никой не забелязал, как старата крепост започват да живеят своя си живот, независимо от китайските и британски власти.
На площ от 0,03 кв. км, бързо се строят сгради, като се използва всеки сантиметър от наличното пространство. До 1987 г. населението стига до 33,000 жители в тази част.
Конструкцията е толкова плътна, че слънчевата светлина не пада върху по-ниските нива, те били осветени с луминесцентни лампи. През 70-те години градът е под контрола на триади и имат висок статус на проституция, хазарт и наркотици.
До края на 80-те години Kowloon Walled City достига височина на 10 етажни сгради, но не може да растат по-нависоко, защото наблизо има летище. В началото на 90-те години властите на Хонг Конг изгонват жителите и унищожават града без слънце. На неговото място е построен парк в центъра, на който е поставен макет на стария град.

Датски архитекти са създали проект за жилищен небостъргач с необичайна форма. Той ще бъде построен в Сеул.
Тъй като на даденото място не се разрешава да се строят високи сгради, архитектите са намерили друго разрешение на въпроса. Те успели да увеличат площта на помещенията при една и съща площ зададена като основна.
Предложили да се съединят две жилищни сгради с допълнителни хоризонтални блокове. В резултат, на което структурата започнала да прилича по форма на „решетка“.
В комплекса ще има повече от 600 апартамента, библиотека, детска градина. Височината на единият блок ще бъде 214 м, на втория 204 м и ще се пресичат от блокове издигнати над земята на 140 м и 70 м.