Живял един старец в колиба в подножието на планината. Една нощ, когато той се молел, в колибата му проникнал крадец. Заплашвайки го със нож поискал всичките му пари. Старецът спокойно казал:
– Всичките ми пари се намират на рафта в една чаша. Вземи ги, но ми остави пет монети, защото трябва утре да заплатя данъците си.
Крадецът взел всички пари, а след това върнал в чашата пет монети. Взел със себе си красивата ваза стояща на масата.
– Бъди внимателен с вазата, – казал старецът, – тя лесно се чупи.
Непознатият огледал празната колиба и решил да си тръгне, когато старецът му казал:
– Ти забрави да кажеш „благодаря“.
– Благодаря, – казал крадецът и си тръгнал.
На следващия ден селото бръмчало от негодувание. Някои хора заявили, че са ги ограбили. Един човек забелязал, че в хижата на стареца липсва красивата ваза.
– И теб ли те ограбиха? – попитал той стареца.
– Не, – казал възрастния човек, – Аз дадох на непознатия вазата и малко пари. Той ми благодари и си тръгна. Добър човек е, само малко небрежно размахваше ножа си.

В градината били два ангела. Единият винаги си почивал, а другият непрекъснато летял от земята до Бога.
Почиващият ангел попитал другият:
–  Къде летиш така нагоре – надолу?
–  Аз нося послания до Бога, който започват с „Помогни, Господи…“ А ти защо винаги почиваш?
–  Аз нося послания на Господа, които започват с „Благодаря ти, Господи…“
В действителност, хората обикновено молят само за себе си, а да благодарят им е трудно. И това се случва всеки път….
Колко често благодарим, дори само за преминалия ден? Всяка минута Бог ни дава милиони подаръци, а нашата задача е да ги разпознаем и да му благодарим.

Отдавна много отдавна било създадено магическо огледало, в което се отразявал целия свят. Когато човек погледнел в него виждал, че е добър, познат на всички и свързан здраво с тях. Огледалото дълго време се съхранявало на земята и помагало на хората да стават по-чисти, по-добри и по-щастливи. Единственото, което трябвало да помнят, че са част от едно цяло.
Нямало тогава войни, нито раздори, нямало противоречия. Нима такива хора могат да застанат един срещу друг?
Всички живеели като приятели, защото отразявали огледалото. Чувало се само „здравей“, „благодаря“, „бъди здрав“. „всичко добро“….
Но веднъж огледалото се разбило. Никой не помни как точно е станало. Просто се пръснало на милиони малки частици по целия свят. Всяко едно от тях отразявало само част от цялото.
И хората се пръснали. Станали по-мнителни. Започнали да се смятат за по-добри от другите. Карали се и се противопоставяли един на друг. Подбуждали войни, за да заемат повече място под слънцето.
Една малка част от тях се обявили за богове, а останалите обявили за нисши и недостойни. Пожелавали си зло един на друг.
Те не разбирали, че огледалото се е разбило, но закона на отражението действа по същия начин. А той казва, че каквото кажеш на някого то се връща върху теб и ти влияе.
Хубавото е, че тези думи не се сбъдвали буквално, в противен случай човечеството за една седмица щяло да изчезне. Но те съдържали смъртоносна отрова и от тях добро не се очаквало. Отровните стрели летели на всички страни и поразявали всеки, попаднал под тях.
Тогава какво да правим?
Вместо да допускате отровата да попива във вас, помислете си нещо хубаво, а на този, който вие нагрубил или обидил, пожелайте успех.

Един от най-трудните уроци, които трябваше да науча, когато станах майка, че „Не” е завършено изречение. Колко често съм се опитвала да омекотя „ не-то” със своего рода извинение, като  „Не, по-скоро не. Съпругът ми се оплаква, че нямам време за него”,  „Не бих целала, но дъщеря ми има проблем с един от предметите в училище и трябва да й помогна за домашното”,  „Не би ми се искало, но не съм спала добре цяла седмица и съм страшно уморена”……

Не е нужно да се извинявате или оправдавате. „Не” е напълно достатъчно, макар че ако добавите едно  „благодаря”, няма да навреди.