Веднъж Любовта и Раздялата наблюдавали една млада двойка. Раздялата потрила ръце и настървено казала:

– Обзалагам се, че ще ги разделя!

Любовта помолила:

– Позволи ми да отида само един път до тях, а после прави каквото искаш и ще видим дали можеш да ги разделиш.

Раздялата се съгласила. Любовта дошла до младата двойка, докоснала я. Погледнала ги в очите и видяла как между тях преминала искра. След това се отдръпнала и казала:

– Сега е твой ред.

Раздялата казала:

– Не, сега аз нищо не мога да направя, защото сърцата им са изпълнени с любов. Ще погледна към тях по-късно.

Минало време. Раздялата влязла в дома им и видяла млада майка с бебе и баща. Тя се надявала, че любовта е преминала, но когато погледнала в очите им видяла благодарност. Раздялата вдигнала рамене и казала:

– Добре, ще дойда по-късно.

Минали години, Раздялата отново се появила в дома им. Там шумели деца. Мъжът си дошъл уморен от работа, а майката успокоявала децата. Сега е времето вече да бъдат разделени, защото любовта и благодарността трябва вече да са напуснали сърцата им. Но когато погледнала в очите им Раздялата видяла уважение и разбиране.

– Ще погледна по-късно, – измърморила Раздялата.

Тя отново дошла. Погледнала, децата били вече възрастни, побелелите родители ги съветвали. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала, в тях се четяло доверие.

– Няма къде да отидат, ще дойда по-късно, – извикала Раздялата и затръшнала вратата.

След известно време Раздялата пак надникнала в дома им. Там тичали внуци, а до камината седяла прегърбена бабичка. Раздялата се зарадвала:

– Е, дойде и моето време.

Поискала да погледне в очите на старицата, но тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата отишла на гробищата и седнала до един гроб. Това бил гроба на мъжа ѝ.

– Закъснях времето, – натъжила се Раздялата, – времето е свършило моята работа.

Когато погледнала в очите на старицата тя видяла сълзи и спомени за любовта, благодарността, уважението, разбирането и доверието….

Аз събирах звезди за теб от всички краища на вселената. Най-големите и най-ярките. Защото те обичах. И когато съзвездията заблестяха около теб, аз се дръпнах настрана, за да не видиш обгорените ми ръце и сърце.
Събирах за теб звезди и не мислех за благодарност, нито за възнаграждение, а само, че те обичам.
Но когато ти дойде след много години и разпиля в нозете ми своите звезди, осъзнах, че не напразно съм обгаряла ръцете и сърцето си.
И тогава разбрах всепобеждаващата сила на любовта….

В древния римски град Аквилея е построен храм на Венера, единствен по рода си. В него се намира статуя на плешивата Венера.
Този храм е издигнат като благодарност към жените на града, които са пожертвали дългите си коси за лъкове и катапулти по време на продължителната обсада на града.
В резултат на тази саможертва защитниците издържали.

Галерий, чието пълно име Гай Галерий Максимиан Валери, суверенен владетел на Източна римска империя на 30 април 311 г.  e подписал указ позволяващ за първи път открито да се изповядва християнството, а това допринесло за разпространението на вярата.
Галерий дълго време бил един от най-запалените противници на християнството в Римската империя. Той е участвал в преследването на християни от 303 г.
Според някой източници инициатор на гонението бил Диоклетиан, според други Галерий лично убеждавал Диоклетиан да започне гонението. Както и да е, Галерий взеха активно участие в него, и то продължава и по време на царуването му.
Галерий „променил“ своите убеждения поради болест,  може би с надежда за „ответна благодарност“ от Бога на християните.  Но надеждата му не се оправдала.  Няколко ден след подписването на указа Галерий умира.

Шимпанзетата са били в състояние да покажат алтруизъм. Те могат да разбират трудностите възникнали пред техните близки, да приложат необходимите приоми, за да решат проблемите им, без да очакват благодарност или някаква полза от това. Това заключение е на японски приматолозите от изследователски център за приматите в Инуяма.
За експеримента учените са направили двойна клетка..Клетките били свързани с малък прозорец за гледане. Стената, която ги разделяла можела да бъде прозрачна или матова.
В едната клетка пред маймуната имало сандък с инструменти, а в другата чаша със сок. За да се достигне до сока трябвало да се използва пръчка или сока да се изпие със сламка. Шимпанзетата предварително са обучени да действат и по двата начина.
Ако стената на клетката е прозрачна, маймуната наблюдаваща безплодните опити на другата може да му подаде подходящия предмет, пръчка или сламка, през прозореца между клетките. Ако стената е матова, то шимпанзето предава всички инструменти подред, докато другото контактува с него през прозореца.
Изследователите отбелязват, че във всички случаи маймуните си помагат напълно безплатно, без да очакват никаква полза. Дори когато не знаят от какви точно инструменти се нуждаят в съседната клетка те дават всичките налични, с които разполагат.
Резултатите на японските приматолози показва, че алтруистично поведение не се явява специфично за човека и другите животни. Но когато шимпанзе е наблюдавало затруднението на  друго шимпанзе, то е пожелало да му помогне. Възможно е призивите за помощ  да са събудили такова поведение.