Биолози от Университета в Аризона са стигнали до заключението, че размера и възрастта на растението се отразяват много повече на производителността, отколкото температурата и валежите.
Констатациите се основават на изследване на множество горите в световен мащаб и използване на математически модели.
Вярвало се е, че при топъл и влажен климат, се ускорява метаболизма на растенията и това дава възможност по-бързо да нарастне биомасата, отколкото в студен и сух климат.
Независимо от това, математически модел показва, че това не са основните фактори на производителността за растенията. Ако искаме правилно да се грижим за растенията трябва да използваме ръчни инструменти за работа.
Основният фактор, както се изяснило, служещ за израстването на растението е неговия размер. Растенията в топла и влажна среда, растат по-бързо, защото големия размер и дългосрочен растеж им позволява да натрупат повече ресурси, а не заради благоприятния климат ускоряващ обмяната на веществата.
Учените смятат, че отчитайки новите данни, трябва да се преразгледа модела на въздействие при глобалната промяна на климата.

Вълците отсъствали от Йелоустонския национален парк повече от 70 години. Някога те били знаменитите хищници на парка, но през 20-те години на миналия век, те били напълно изтребени.
Природния баланс се нарушил. Популацията на елените бързо се увеличила. На голяма част от територията на парка започнала „прекомерна паша“ на трева и всякаква зеленина.
Тогава биолозите решили да върнат вълците обратно в Йелоустонския парк. Това направили през 1995 г.
Това дало уникална възможност на биолозите да изучат процесите, които стават, при връщането на хищниците в екосистемата.
Когато хищниците се завърнали, започнали да се променят реките в парка, гората, дори и самия пейзаж.

Физици и биолози от Великобритания и САЩ са открили най-икономичния начин за придвижване  във водна среда. Те установили, че медузите с гъвкавото си тяло преодоляват големи разстояния с по-малко загуба на енергия.
Безгръбначните животни превъзхождат рибите по ефективност на движението за сметка на водните вихри.
Специалисти от Морската биологична лаборатория във Woods Hole и редица други центрове първоначално изучавали хидродинамиката на свободно плаващите медузи.
Анализът на видеозаписите показал, че животните получават малък импулс даже в такъв момент, когато мускулите им не се съкращават. Серия от контролни наблюдения потвърдила, че този ефект не е случаен.
Допълнителното проучване с временно парализирани медузи, които с помощта на метален прът били избутвани в аквариума, помогнало да се установи природата на това ускорение.
Изследователите установили, че в момента на съкращение на гъвкавата камбана на медузата във водата възникват тероидални вихри. Вихрите започват след това да се движат в противоположна посока на плаването медузата. За тях се формира област на излишно налягане и водата изтласква животното напред.
Гъвкавото тяло дава възможност най-добре да се използва описания ефект, което увеличава дължината на плуването „с един тласък“ до осемдесет процента.
Според учените, камбаната на самата медуза приема нужната форма, без да се използва специално напрежение на мускулите.
Физиците и биолозите подчертават, че този механизъм работи само за малките животни и при умерени скорости.
При растене на размера и скоростта ефектът не работи. Така че на практика той не може да се използва за създаване на високоскоростни подводни роботи или да се икономисва гориво за морските съдове.
В същото време, изследването хвърля светлина върху задвижващите се механизми в природата. Формата на тялото на медузата е замислена така, че да се икономисват силите на животното.

Един слон е живял 5 години в зоопарка, без своите събратя.Там той е научил няколко корейски думи, за да общува с хората.
Австрийски биолози от университета във Виена се установили, че азиатски слон, който живее в зоологическата градина в Южна Корея, се е научил да казва няколко корейски думи.
Фактът, че някои азиатски и африкански слонове могат да имитират звуците на човешката реч не е ново. Изследователи решили да проверят дали слона Каушик, живеещ в зоопарка Еверленд в корейския град Йонъин, може наистина да говори.
За тази цел те направили 47 аудиозаписа на „говор“ на слона и дали на доброволци да прослушат записите, без да им казват кой говори. Те различили ясно пет корейски думи:аньонг «здравей», анйя «седни», анийя «не», нуо «легни» и чоах «добре».
Механизмът за пораждане на звуковете при слона и човека е различен. За да говори Каушик с човешко същество си слага хобота в устатата. Той играе ролята на устни. Така слона можел да произнася, както гласни така и съгласни звукове, но първите му се отдавали по-добре.
Компютърния анализ показал, че речта на Каушик е по-близка до човешката, отколкото до тази на слоновете. Учените обясняват с това, че слона е живял сам и е контактувал само с хора. Това е период, когато слона се е оформял и е бил особено предразположен към обучение.
Наскоро бе публикувана статия, в която се разказваше, че американски биолог е открил „говорещ“  бял кит в аквариума на Калифорния. Имало е съобщение, че азиатски слон от казахстанския зоопарк също е говорел няколко думи на руски и няколко на казахски език.

Опашка на гущер, която е откъсната и се възтановява, се движи по- сковано.
Биолози от университета в Аризона открили, че опашка, които расте на гущера, вместо откъснатата, е много по-различна от оригиналната.
По време на работата си учените са изучавали морфологията на регенерираната опашка на гущер от вида Anolis carolinensis, който живее в юго-източната част на САЩ.
Оказало се, че вместо гръбначния стълб при въстановявяне на опашката се развива хрущялна тръба, а на мястото на късите мускулни влакна идват много по-дълги.