На 31 май в Осло са обявени лауреатите на Кавли награда. Това е сравнително млада награда, която се присъжда от 2008 г. на учени занимаващи се с астрофизика, нанотехнологии и науката за мозъка. Наградния фонд за всяка категория е един милион долара.
Кавли награда е създадена през 2005 г от едноименна фондация, чийто създател е норвежкия бизнесмен и филантроп Фред Кавли. Още от детството си Кавли  бил очарован от науката.
Получавайки диплома по приложна физика, младия Фред отишъл в Щатите, където скоро създал свой бизнес за производство на сензори за космическата и автомобилната промишленост. Нещата на компанията Kavlico вървели добре, а през 2000 г. Кавли я продал за 345 милиона долара.
Избавяйки се от бизнеса Кавли най-сетне могъл да се посвети на науката. Филантропът не се включил пряко  в изследванията, но той всячески помагал на учени да извършват изследвания. Фондация Кавли финансира провеждането на конференции и създаване на цели институти, спонсорира изследователски лаборатории, за перспективни учени отделя дарения и стипендии.

Автоматите през последните години нахлуват във все нови и нови сфери. Те са станали на толкова много, че можеш да ги видиш на неочаквани места. Например, в таксито в Ню Йорк.
С помощта на автоматите днес може да се купи всичко, от прясно мляко до съблазнителни торти. Трудно ще намериш място, където няма да можеш да поставиш търговски апарат.
Идеята за инсталиране на автомати в таксито се е родила на конкурса „Нови идеи“, който има за цел да генерират нови подходи в икономиката, в обществения и инфраструктурен живот.
Идеята е съвсем проста. Жителите на Ню Йорк, пътуващи в такси, понякога са принудени да прекарат много време в колата. Да вземем например хора, които са пристигнали в града за бизнес срещи. Понякога нямат време да се освежат, да се нахранят, да се приведат в ред.
В автоматите инсталирани в такситата хората могат да си купят храна, енергийна напитка, вестник или списание, таблетки против главоболие или разтройство в стомаха.
Плащането се осъществява в автоматите, намиращи се в таксито. Това можете да направите с помощта на пари в брой, пластмасова кредитна или дебитна карта.

То ще се простира на площ от 2787 кв. м и ще се използва като бизнес център.
Сградата ще бъде изградена според най-новите стандарти за качество и енергийна ефективност. Дебелина на стените ще достигнем до 1 000 мм.
Проектът включва такива еко технологии като термопомпа като ще бъде основен източник на топлина, събиране на дъждовна вода за технически цели …
На покрива ще бъдат монтирани фотоелектрични панели, които ще осигури електричество в бизнес център.
Повечето от довършителни материали ще бъдат изработени от рециклирани отпадъци.
Моделът на сградата  е  много  прост. Носещата конструкция ще бъде от кирпични стълбове, а пълнежа – бали със слама. Мазилката ще бъде от глина.

На 13 юли 2009г. Ерно Рубик, създателят на удивителната главоблъсканица, която  35г. кара хората да се възхищават от нея, празнува 65-та си годишнина. Днес феновете нареждат кубчето на Рубик за по-малко от 10 секунди, а на неговия създател му е отнело доста време докато го сглоби. Според някои това е било за около един месец.
Кубчето на Рубик е изобретено през 1974г., но мисълта за създаването му е съществувала още през  60-те години на миналия ве. Макар и доста стара, идеята е осъществена в наши дни от унгарския изобретател Ерно Рубик, който  по това време е бил преподавател по промишлен дизайн и архитектура в Академията по приложни изкуства и занаяти в Будапеща.
Според една от версиите прототипа на кубчето е бил преназначен за развитие на пространственото въображение при студентите.
Рубик дълго експерементирал с хартия, картон и пластмаса, докато събере разнородните елементи в едно цяло.
В края на 1977г. кубчето можело да се купи във всеки магазин, наричали го „вълшебен“ или „магически куб“.
По време на бизнес пътуване до Унгария „логическата играчка “ привлякла вниманието на немския компютърен бизнесмен Тибор Лакзи, който имал унгарски произход. Той я видял в ръцете на  един сервитьор в местното кафене. Увличащият се по математиката Лакзи, щом видял кубчето, изпаднал във възторг.

До края на 1982 година били продадени над 100 милиона кубчета на Рубик. Тъй като Унгария трудно се е справила с обема на производство на играчката, тя започнала да се произвежда и в Хонг Конг, Тайван, Коста Рика и Бразилия.
През всичките тези 35 години от съществуването на куба, той многократно е променял както размера си така и конфигурацията. При едни от кубовете отсъства централната част, други са направени във формата на паралелепипед или пирамида. Съществуват и така наречените сиамски кубове, а какво да кажем за тези с пресечени ъгли?
Последното изобретение на Ерно Рубик е „топката на Рубик“, която се продава по магазините от 13 юли 2009г., по случай 65-годишнина на своя създател.