И какво или – или? Това зависи на къде гледаме.

Или в масовата единица в обществото, или в елита.

Или глупавите потребители със стандартен-щампован мозъка или в зараждащият се елит.

Или се движим към успех в образованието, кариерата, бизнеса, или тъпо лазим е интернет, седим в социалните мрежи, получаваме падащата ни се парична част, чрез която можем относително добре да съществуваме.

Или в уеднаквената, щампована част на човечеството, или в компанията на ярките личности.

Процесът на уеднаквяване е започнал и то не отдавна, но върви с нарастващи темпове.

Знаете ли кога забелязах това? Само не ругайте и не се оплаквайте.

Когато една стока изчезне, а вместо нея се появи нещо единно и неразличимо от останалите, но със същото име. Такива мога да назова достатъчно много.

Например поничките с белия крем изчезнаха, но те по нищо не могат да се сравнят със сегашните „понички“ пълни с някакъв конфитюр или мармалад.

Ето качвате се във метрото, влака, автобуса. По-рано в превозните средства хората четяха книги, а сега всеки е потънал в своя смартфон или таблет и не забелязва какво става край него. В това няма нищо особено, освен едно.

Човечеството стремително си губи паметта.

Това се нарича „Google ефект“, когато мозъкът става инвалид подпиращ се на патерици – мини технологии. Този ефект е заразен и се предава ……

И знаете ли, кое е най-лошото? Това, че хората не забелязват това.

Философът Жан-Пол Сартр веднъж е казал : „Адът – това са другите“.

Наистина има моменти, когато другите хора ти тровят живота. Но дали само те са виновни за това?

Възможно е, ви да не сте изградили правилни взаимоотношения с тези около вас. Всички кавги и недоразумения са лакмус за вашето общение със хората от света.

Всеки човек е склад от информация, която ние не забелязваме или не се съобразяваме с нея.

Ако разговаряте с оптимист, животът ще ви изглежда прекрасен в момента, докато много други си губят времето само да се оплакват.

Общението с успешни предприемачи може да разсее страховете ви за започване на собствен бизнес.

Особено ярко се отразява в нашия живот общението с най-близките ни хора: съпрузи, деца и родители.

Продуктивната дискусия ви прави уверени в собствените ви очи, а неприятния диалог ви озлобява и ви кара да се затворите в себе си.

Не допускайте недомлъвки или само намеци, защото човекът срещу вас може да не ви разбере, дори и да е най-близкия ви човек. Казвайте направо какво искате, така ще се разминете с бъдещи недоразумения, за това че сте останали непонятен и неясен.

Именно Брюксел е родината на комиксите. В града са работили такива известни майстори на комиксите като Ерже, Андре Франкин и Морис де Бевер, които са създали серия от комикси за Тантан, Марсупилами, Щастливият Люк, Гастон и др.

Брюксел се смята за родина на пралина – счукана смес от карамелизирана захар и ядки, пържените картофи и белгийските вафли. Всички тези ястия са станали популярни не само в Брюксел, но и в цялата страна.

През 2012 г. по обем на БВП на глава от населението – 59 400 €, столицата на Белгия се намира на трето място сред европейските градове, след Люксембург и централната част на Лондон. Интересното е, че лъвския пай носи ресторантския бизнес.

Всички, които са чели Библията знаят тази част от нея, но нека още веднъж да я разгледаме:
„Това ви заповядвам да се любите един друг“.

В любовта се съдържа всичко, което Исус ни кара да правим. Ако животът ви е основан на любовта, тогава и най-жестоките бури в този свят няма да ви разклатят. Тя ще ви помогне да стоите здраво във всички сфери на вашия живот.

Ако любовта е основа на вашето семейство, тогава вие можете да отвоювате от дявола тези, които той е откраднал. С помощта на Божията любов можете да ги спечелите за Исус.

Ако бизнеса ви е основан върху любовта, то винаги ще успявате така, както и не сте мечтали.

Когато включете любовта, благоденствието тече свободно.

Посветете се да живеете живот на любов. Постройте дома си на тази твърда основа. И когато дойдат бурите в живота, домът, работата или каква да е друга ситуация вие ще се наслаждавате на надеждното и безопасно знание, че любовта никога не търпи поражения.

Мина Павлова е собственик на ресторант. Въпреки кризата бизнесът ѝ вървеше. Не че нямаше конкуренти, но винаги се стараеше клиентите ѝ да бъдат доволни, но не беше само това.

Веднъж тя видя възрастна жена да рови в кофите за боклук. Сърцето ѝ се сви от болка.

„Колко е тъжно всичко това, – помисли си Мина – тази възрастна жена сортира боклука, за да намери нещо за ядене“.

Тогава ѝ хрумна интересна идея.

Тя постави на тротоара пред ресторанта си хладилник. В него постави храната, която оставаше неизползвана, след затварянето на ресторанта.

– Нека всички, особено бездомните и бедните, да идват тук, да отварят хладилника и да се хранят с каквото си изберат, – каза Мина.

И всичко това бе съвсем безплатно.

Така се появи хладилникът или, както го нарекоха „вълшебния шкаф“ на тротоара. Той беше винаги пълен и отворен за всички в определени часове.

И това не беше всичко. Новината за щедростта на Мина се разпространи много бързо.

Посетителите на ресторанта, когато разбраха за инициативата на Мина, започнаха да плащат за излишните порции, които вечер се оставяха в хладилника за всички гладуващи.

Мина в интервю с един журналист каза:

– Без пари можеш да останеш, но от храна се нуждае всеки. Глупаво е да изхвърляме излишната храна, по-добре да я споделяме с другите.

Мисля, че това е отлична идея. Хубаво е човек да знае, че в света има и такива хора.