Руската библейско общество е предоставило нестандартен руски превод на Библията. Новият вариант е причинил разгорещени дебати сред православните християни. Широка е гамата от мнения. От „Още повече преводи и по възможност различни!“ до „Предлагат ми книга, с която мога само да си запаля печката“.
Авторът на нов превод на Библията е филолога Валентина Кузнецова, магистър по теология. В продължение на много години тя е духовна дъщеря на Александр Мень. В средата на 80-те години на миналия век, Александър ѝ е дал благословията си, да преведе Синодалната Библия на обикновен, ежедневно използващ се език. За много руски граждани синодалния превод се е оказал тежък и неразбираем.
Когато Валентина Кузнецова се заела с превода, свещеникът се опитал всячески да помогне на своята духовна дъщеря. Преводът бил завършен в началото на този век.
Текстът е подложен на сурова критика. Митрополит Иларион Алфеев казва, че когато четял текста на този превод, имал чувството, че не чете Свещеното Писание, а присъства на скандали в някоя обществена квартира. Според него Свещеният текст се свежда до езика, характерен за някой пазар или с други думи казано на кухненско ниво.
В текста има много неточности, пропуски, перефразиране, на места прилича повече на „преразказ“, отколкото на транскрипция на говорим език. Например, думите на Павел: „А благочестието със задоволство е голяма печалба“ 1 Тим. 6:6 е преведено така: „Да, религията е наистина голям доход, но само за хора, които могат да се задоволи с това, което имат“. Когато неточността на превода се умножи със слабото владеене на руския литературен стил, резултата е напълно разочароващ.
След дълго проучване на новият превод на Библията, Руското библейско общество го е публикувал, като „Библията за домакини“, наложил се като „Добрата новина“.
Избора, дали да се чете Евангелието изобщо, в класическият му вид или като произволен преразказ за домакини, принадлежи единствено на читателя. Единственото, което можем да кажем, че така известния превод „Добрата новина“, Руската Православна църква е отказала да използва.

Йохан Хойберс строи пълномащабно копие на Ноевия ковчег. От скромност, той го нарича „Ковчега на Йохан“. Строителната площадка се намира в Додрехт, град разположен на час път с кола от Амстердам.
Йохан е опитен майстор. С построяването на ковчега той се е занимавал три години. Йохан внимателно е събирал информация за пропорциите на ковчега и неговата форма. Голямо внимание е отделил на детайлите. Главен източник на информация за него е била Библията.
Дъното на кораба има размерите на футболно игрище, а височината му е, колкото четириетажно жилище. Освен това ковчега може да плава в морето.
Едни смятат Йохан за чудак, други за луд. Причината да започне да строи ковчега е един негов сън. Сънувал, че Холандия е залята от ужасно наводнение. Когато се събудил, той веднага се заел със строежа на ковчега, така че в случай на природна катастрофа да бъде готов.
Работата по ковчега още не е завършена, но Йохан възнамерява да го довърши догодина и с него да отиде до Лондон за откриването на ХХХ летни Олимпийски игри.
Ковчега ще бъде изпълнен с животни, макар и пластмасови, но в пълен размер. От всяко животно ще има по един чифт.