Айзък Азимов предсказал, че ще се учим чрез Интернет.
В едно от интервютата си, което дал писателят фантаст Айзък Азимов през 1988 г. практически предсказал появата на Интернета. По-точно, той е описал система, чрез която студентите получават достъп до универсален източник на информация.
Азимов предполагал, че чрез компютрите човек ще може да попада в която си иска библиотека на света и че той компютърът ще стане учител и ще осигурява достъп до цялата натрупана информация на човешкото знание.
Азимов бил много загрижен за подобряване на образователната система и виждал идеално решение на проблема в онлайн обучението.
Това, което днес наричат обучение е само трeнировка. Децата трябва да учат едно и също нещо по един и същи начин, с едно и също темпо и едновременно,  но те са различни. Едни възприемат информацията бързо, други бавно, за трети се налага допълнително обяснение. Тогава кое е най-доброто решение?

Бърнард Шоу е известен с афоризъма си: „Светът се управлява от младите, когато остареят.“ A талантлив фотограф Зев все още е твърде млад, за да управлява света, но е достатъчно смел, с увереността си да се изяви.

В творчеството на 14-годишният жител на Масачузетс има серия от автопортрети, които пораждат искреност и лекота. На тях Зев е песъчинка в един фантастичен свят.

Серията от автопортрети е наречена „Little Folk“. Това е едно невероятно пътешествие в природата, където листо може да се превърне в огромен чадър, а стръкче трева в гигантско растение.

Безспорната заслуга на Зев се състои в това, че за своите идеи той е успял да намери ярка и качествена реализация.

Въпреки факта, че Зев е в началото на кариерата си, той има възможността да работи в сътрудничество с известният фотограф Joel Robinson. Една от сериите на майсторът са посветени на живота на малкия човек, който е попаднал в една библиотека.

Автопортрета на Зев напомня на пътешествие на малкият библиофил сред книгите гиганти.

Трябва да се признае таланта на това 14-годишно момче, което е достигнало висока степен в овладяването на фото майсторството.

През 1970 г., американски издатели смятали за нежелателно авторите да издават повече от една книга в година. Стивън Кинг, който искал да публикува повече, започнал да подписва някои от работите си с под псевдонима Ричард Бакман.
През 1984 г., един продавач в книжарница открил сходство на литературните стилове на двама автори. Той намерил в библиотеката на Конгреса бележка, че автор на един от романите на Бакман е Кинг. Продавачът веднага уведомил издателите на Кинг за своето откритие.
Писателят сам се обадил на този продавач и му предложил да напише разобличаваща случая статия, като се съгласил и на интервю.
В резултат на това, в пресата излязло съобщение за смъртта на Ричард Бакман от „рак на псевдонима“.

Неизвестна приказка на Ханс Кристиан Андерсен е намерена в родния му град.
Датски историк е открил копие на приказката „Лоената свещ“ на дъното на кутия между архивите на писателя. Той е намерил текста още през октомври, но решил да го провери щателно, преди да оповести откритието си.
В приказката се разказва за една свещ, която не признава вътрешната си красота, но след като я запалили я е осъзнала. Може би Андерсен я е написал по време на обучението си през 1820 г., в такъв случай, тя му се явява първата приказка.
Това е сензационно откритие, не толкова, че това е първата приказка на Андерсен, а защото показва, че той започва да пише в този жанр още в младостта си. Датският експерт Ейнар Стиг Аскгор участва в разглеждането на документа и твърди, че няма никакво съмнение – авторът на текста е чудесния разказвач на приказки.
Стихотворни фрагменти написани от Андерсен периодически са откривани в местата, където е живеел. По-голям текст за последен път е открит в средата на 1920 г., който лектор Ханс Брикс намира в мемоарите на разказвача в Кралската библиотека на Копенхаген.
Ханс Кристиан Андерсен (1805-1875) е автор на стотици световно известни приказки, включително „Малката русалка“, „Грозното патенце“, „Флинт“…. Негови творби са преведени на 125 езици, отстъпвайки в това само на Библията.

Скоро починалият патриарх на Българската църква е завещал своето имущество на Синода на Българската православна църква. Колкото и смешно да е имуществото му не е голямо.
Покойният патриарх не е имал лична банкова сметка, някакви парични спестявания, ценни предмети или недвижима собственост.
Неговото имущество се състои от предмети, които е купил с парите си: книги, ръчен часовник „Лъч“ и стара пишеща машина  „Континентал“, която той е купил от един познат адвокат през 1968 г..
Служителите на Софийската митрополия разказват, че през цялото време докато е бил патриарх, той е живеел в малка стая в зданието на Софийската митрополия, мебелировката, на която включва: диван, бюро от дъб, библиотека с книги и три стола за посетители. Той не обичал разточителството, за това храната му била скромна. За голям деликатес е считал печената скумрия.
Според отчетите, патриарх Максим е получавал 680 лева заплата, от които 100 лева оставал за себе си, а останалите ги давал в детския дом за деца със слабо зрение в софийския квартал „Надежда“. На този детски дом патриарх Максим всеки месец е привеждал пари почти 30 години.