Съставят се черни списъци, разработват се санкции срещу тези юрисдикции, за които се твърди, че предоставят всички условия за укриване на данъци или значително намаляване на данъчните плащания.

Въпреки това, процесът на признание на тази или онази юрисдикция на офшорките често се политизира, а параметрите, по които се определят офшорките са непонятни и размити.

В същото време редица юрисдикции играят еднакво важна роля при пренасочването на финансови потоци към юрисдикциите с ниски данъци.

Това са страните, чрез които средствата се насочват към финансовите центрове. Както показва проучването на учените от университета в Амстердам, основните „пресечни точки“ са Обединеното кралство и Нидерландия.

Офшорните финансови центрове традиционно се смятат за „коренът на злото“. Обикновено международните корпорации ги използват, за да намалят законно данъчните си плащания. За тази цел капиталът се изпраща на „пътешествие“ от една юрисдикция до друга, под формата на дивиденти, роялти и плащания на лихви. В резултат на това данъчната ставка се намалява с около 10% -20%, а понякога и повече.

Най-ярък и нашумял пример в последните години е корпорация Apple. С помощта на компетентен и сложни схеми на дъщерни компании в Ирландия, Холандия и Бермуда, Apple през 2014 г., е успяла да намали данъчните си плащания в Европа до невероятно нисък процент на 0.005%.