Живееше в нашият край дядо Николай. Той не беше женен. Майка му умря и той остана сам.
Но имаше куче Вулкан, с което ходеше навсякъде. Понякога минаваха покрай нас и отиваха в магазина. Дядото даже изпрати бележка на сестра си в чантата, която Вулкан й занесе.
Мина време и кучето умря. Дядо Николай стана затворен, мъката го гризеше отвътре. Съжалявахме го и му казвахме:
– Не го преживявай толкова, ново куче си вземи.
А той обясняваше:
– С Вулкан живях 13 години. Нямах приятели  и си говорех с него. А то ме гледа сякаш всичко разбира. Не мога да си взема друго куче, не искам да предам Вулкан.
Никой не беше виждал няколко дена дядо Николай. После се оказа, че се е разболял и не е могъл до вратата да пристъпи.
По-късно ни разказваше неговата сестра:
– Чувам, че куче вие под прозореца, не ми дава да спя. Мисля си: „Сега ще събуди и децата“. Гледам през прозореца Вулкан, стои, гледа ме и вие. Реших, че нещо лошо се е случило. Бързо се облякох и хукнах. Излизах на улицата, Вулкан го няма. Помислих, че се е върнал в къщи. Дойдох до къщата на Николай. Почуках на прозореца, никой не отвори, а вратата беше заключена.  Отивам при съседа, само той имаше телефон и му казвам, че трябва  по някакъв начин да влезем при брат ми, вратата е запъната и за всеки случай да извикаме бърза помощ.
Тя разказала  набързо какво и се е случило, как видяла Вулкан през прозореца….
Съседът плеснал с ръце:
– Но Вулкан умря преди седмица….
Когато дядо Николай излезе от болницата всички казваха, че Вулкан го е спасил.

– Ало, здравей, мамо! Как си?

– Здравей, сине, аз съм добре, а ти?

– Аз съм нормално, след 5 дни ще си дойда у дома.

– Много се радвам, синко!

– Мам, със мен ще дойде един мой приятел. Може ли да остане няколко дена у нас?

– Да, разбира се. Ако иска може да остане и месец, няма да ни пречи.

– Мам, той е загубил краката си при взривяването на една мина.

– Не, сине, той ще ни бъде допълнителен товар.

След един ден звънят от армията на майката:

– Вашият син се самоуби. Той е оставил следната бележка: „Мам, не искам да ти бъда в тежест до края на живота ти. Прости ми.“

През 1970 г., американски издатели смятали за нежелателно авторите да издават повече от една книга в година. Стивън Кинг, който искал да публикува повече, започнал да подписва някои от работите си с под псевдонима Ричард Бакман.
През 1984 г., един продавач в книжарница открил сходство на литературните стилове на двама автори. Той намерил в библиотеката на Конгреса бележка, че автор на един от романите на Бакман е Кинг. Продавачът веднага уведомил издателите на Кинг за своето откритие.
Писателят сам се обадил на този продавач и му предложил да напише разобличаваща случая статия, като се съгласил и на интервю.
В резултат на това, в пресата излязло съобщение за смъртта на Ричард Бакман от „рак на псевдонима“.

Вестник „New York Post“ публикувал отчет за предметите изгубени в обществения транспорт, занесени в Бюрото за загубени вещи през 2012 г. За цялата година в Бюрото са получени 24,445 предмета, които са били намерени в метрото и автобусите в Ню Йорк.
Забравените вещи включвали електронни устройства, като смартфони и миникомпютри, и диамантени пръстени, музикални инструменти, кошници за пренасяни на животни, но те били празни.
Интересното е, че е върнат чисто нов iPad, след като намерили имейл адрес на собственичката върху касовата бележка за покупката на тези предмет.
Радостта на тази жена нямала граници, тъй като тя мислила, че никога няма да намери iPad.
– Има све още много честни хора, – казала жената с благодарност.

Първият албум на група Electric Light Orchestra  излязъл в САЩ през 1972 г. под заглавие «No answer» – „Няма отговор“.
Това заглавие се е появило поради недоразумение. Човекът отговарящ за оформлението на плочата, позвънил на мениджъра на групата, за да разбере как да бъде озаглавена плочата, но не го намерил.  За това оставил бележка «no answer».
Хората участващи в изготвянето на плочата решили, че това е отговора на въпроса, който е получен от мениджъра. За това й сложили такова заглавие.
По подобни причини деветият албум на рок групата The Byrds излиза под името „Untitled» – „Неозаглавен“.