В „Капиталът“ на Карл Маркс достатъчно подробно е описана кулинарна рецепта, която не е загубила значението си и днес – супата на Ръмфорд.

В „Капиталът“ том 1, глава 22 е написано:

„пет фунта ечемика, пет фунта царевица, три пенса херинга, за един пенс сол, за един пенс оцет, за два пенса пипер и зеленина, на обща стойност в размер на 20 3/4 пенса, се получава супа за 64 човека, при това при средни цени на хляба стойността на това може да бъде понижено до 1/4 пенса на човек“.

Супата на Ръмфорд е станала основа за хранене на войниците на всички армии до 50-те години на XX век.

До сега рецептата на Ръмфорд, почти без изменение, се прилага в Армията на спасението за изхранване на бездомните.

Гостите на този хотел в Гьотеборг нощуват под мостовете, в гората, на пейката в парка или в изоставени стадиони.
За да усетят цялата прелест на бездомната романтика, желаещите трябва да си запазят и заплатят място, като предварително се регистрират в сайта на хотела.
Пребиваването в „апартаментите“ за една нощ струва 10 долара, „Стаите“ са пръснати из целия Гьотеборг и включват пейка в парка, място на футболното игрище, хижа на кея.
Инициативата принадлежи на местна рекламна агенция и вестник Faktum, които по този начин се опитват да привлекат общественото вниманието към проблемите на бездомните в града. А също и за набиране на средства, за да помогнат на тези, които наистина трябва да прекарат нощта в подобни бездомни хотели.
Освен това, заплащайки „стаята“ в сайта, не означава, че обезателно там трябва да се прекара нощта.

Работникът Филип Гонзалес в един злополучен ден по време на работа получил травма, станал инвалид и изпаднал в депресия. Негов познат го посъветвал да си вземе куче за другар.
В приюта Джина първа приближила и през решетката лизнала ръката на Филип. Гонзалес не харесал страното рошаво куче, но приятелят му го помолил да я изведе от клетката и да се разходи малко с нея. След кратката разходка Филип безропотно попълнил всички необходими документи, за да я отведе у дома.
Така започнал веселият им живот. Джина още от първият ден в новия дом започнала да намира бездомни, безпомощни и болни котки.
Кучето откривало ранени котки, които не можели да се движат и ги влачело при стопанина си. Такива намирало и изваждало дори и от водосточните тръби. Веднъж с изранени лапи до кръв, извадило от кутия с натрошено стъкло изтощено котенце.
Така Филип трябвало да храни и да приютява при добри хора котките, които Джина спасявала. За 7 години кучето помогнало на повече от триста котки.

Собственик на пицария, който съдът признал за виновен за неплатени данъци, трябвало да се разплати с пици.

Съдът е осъдил мошеника да доставя пици на бездомни и безработни един път в седмицата за цяла година и то безплатно.

След като съдията установил, че 57-годишния притежател на пицария е скрил от държавата, част от своите доходи, вместо да го изпрати в затвора или да го глоби с голяма сума, решил да го накаже с обществено полезен труд, като раздава безплатно свои пици.

Какво ли ще стане в България, ако всеки бизнесмен укрил доходите си, бъде наказан по този начин?