Когато Грибоедов написал „От ума си тегли“, го посетил баснописецът Иван Крилов.

– Ще ви покажа един свой ръкопис, – казал Грибоедов.

– Добре по-късно ще го прегледам.

– Не, не аз ще ви прочета своята комедия. Ако още първата сцена не ви хареса, аз ще прекъсна да чета. Не се притеснявайте.

– Тогава почвайте, – подканил го баснописецът.

Минали час-два, а Крилов седял на дивана, свел глава на гърдите си.

Когато Грибоедов свършил ръкописа си и въпросително погледнал Крилов, го поразила го промяната, която била изписана на лицето му. Очите му блестели, а беззъбата уста се усмихвала. Той държал копринена кърпичка, с която се готвел да избърше насълзените си очи.

– Не – заклатил тежката си глава баснописецът. Това цензурите няма да пуснат. Те за моите басни се пазарят, а това е много по-негативно и силно. В наше време за подобна пиеса биха ви изпратили на заточение в Сибир.

И.А. Крилов ходел много размъкнат и бил небрежен спрямо себе си.

Неговата разрошена и несресана коса, мръсните и смачкани ризи, …. и други признаци на небрежност предизвиквали подигравки от познатите му.

Веднъж баснописецът бил поканен на маскарад.

– Как трябва да се облека, за да стана неузнаваем? – попитал той една позната дама.

– Измийте се и се срешете, и никой няма да ви познае, – отговорила дамата.