За какво друго освен за превозване. Това е вярно, но имат и друго приложение.
Какво е то?
Трамваят може да служи за прекрасен барометър. Съвсем не се шегувам.
Оказва се, че искрите, които прескачат между проводниците и дъгата имат различни цветове и това зависи от влажността на въздуха.
Ако въздухът е сух искрите са сини, а преди дъжд стават зелени.

Търсенето на  вечен двигател датира от древността. Първият записан опит за конструиране на  вечен двигател датира от VIII в. в Бавария. Той се  основавал  на серия от малки магнити, прикрепени към колело, подобно на колело на Ферис. Колелото било поставено върху много по-голям магнит, който се намирал на пода.  Докато всеки магнит върху колелото преминава над неподвижния магнит,  се предполагало,  че той първо ще бъде привлечен, а после отблъснат от по-големия магнит,  като по този начин ще бута колелото и ще създава вечно движение.
Стимулът за конструиране на машина с вечен двигател бил толкова мощен, че измамите станали нещо обичайно.
Стремежът към конструиране на машина с вечен двигател обаче не е безплоден от научна гледна точка. Тъкмо обратното — въпреки че изобретателите така и не са създали машина с вечен двигател,  огромният обем на времето и енергията, вложени в изграждането на такава приказна машина,  е накарал физиците да проучат внимателно естеството на топлинните машини.
Например през 60-те години на XVIII в. Джон Кокс разработил часовник, който можел наистина да работи вечно,  тъй като се захранвал с енергия от промените в атмосферното налягане. Промените във въздушното налягане задвижвали барометър,  който после въртял стрелките на часовника.  Този часовник работел наистина и  съществува и до днес. Часовникът може да работи вечно,  защото енергията се извлича отвън под формата на промени в атмосферното налягане.
Машини с вечен двигател като тази на Кокс накрая накарали учените да изкажат хипотезата, че такива машини биха могли да работят вечно само ако енергията бъде внесена в устройството отвън,  т.е. ако общото количество на енергията бъде запазено.

Клоните на боровите дървета се навеждат преди дъжд и се издигат нагоре при ясно време. Това свойство притежават и сухите елхови клонки. За това от тях може да се направи прост барометър.

Значителни изменения на времето, този природен механизъм предвещава за 8-12 часа, а понякога и за по-голям интервал от време.

За да направим барометър от елови клонки е необходимо да вземем парче сухо дърво, с дължина 20-30 сантиметра, заедно с клонката, дълга 30-35 инча,,  изчистена от кората. Прикрепваме ги към дъска, която можем да закачим и на друго дърво.

Клонката трябва да се постави така, че да може успоредно да се движи спрямо дъската, нагоре при хубаво време и надолу , когато времето се разваля.

Към изработения барометър може да се постави скала, на която да е белязано „ясно“ и „дъжд“.

Не става дума за мода или някакъв съвет относно специален случай, а за нещо съвсем практично. Времето е толкова променливо, а вас ви притеснява въпроса: “ Какво да си облечем?“
Не се колебайте, посъветвайте се със своята закачалка. Това не е шега, тя знае какво ще бъде времето днес. Ако за такова нещо бе споменато преди 10 години, хората щяха да ви се присмеят и да ви се заканят с пръст.
Дизайнера Блер Рос е разработил закачалка, която подсказва каква връхна дреха да си облечете.Стрелката на „умната“ закачалка, в зависимост от времето, ще ви помогне да изберете най-подходящото за случая. Например под указателя за „дъжд“ може да стой дъждобран, яке или чадър, под „слънчево“ шапка с козирка, а под „облачно“ навярно пуловер. Тъй като това е само пример, всеки сам може да реши за съответното време какво му е необходимо.
Устройството на тази машинка е много просто. В нея не са вложени микросхеми свързани с Интернет и други вече познати ни високотехнологични щуротии, а най-обикновен барометър, който отчита атмосферното налягане и съответно „предсказва“ времето.
Практично нали?