Архив за етикет: банки

Съвременият Роби Худ

imagesТова беше скандалът на десетилетието. Бившият финансов министър беше мъртъв. В медиите обявиха, че се е самоубил. От тази новина се развихриха множество предположения за причините на тази смърт. Не можеш да запушиш хорската уста.

– Много е откраднал, а после не е могъл да скрие това, което не достига, – твърдяха едни.

– Нещо горе не са се споразумели, взели са пари, а него са го набедили, – прибавяше друг.

– Набедили, глупости! И той е крал заедно с тях, – недоволно клатеше глава трети.

Щом хората не знаеха причината, можеха само да гадаят. Едни го защитаваха, други го коряха, а трети го плюеха.

И изведнъж всичките им теории се разбиха на пух и прах. Това, което бе станало, силно ги разтърси.

Представители на финансовото министерство, които в началото признаха, че финансовия министър е отклонявал крупни суми към частни сметки в швейцарски банки, разкриха, че тези пари са отивали за най-бедните хора.

В продължение на 4 години видният финансист е отнемал от богатите и е давал на най-бедните. Той е водил на своя глава война с глада и бедността. Ловко е прикривал действията си в отчетите на финансовото министерство. Първоначално от министерството смятаха:

– Министърът е правел това за сметка на крупни износители на оръжие.

Но парите, които трябваше да отидат в джобове на тези бизнесмени, са използвани за съвсем други цели. Те са отишли да облекчат гладуващите в Африка и болните в Индия.

Само за един ден този човек от мошеник, се превърна в застъпник и покровител на бедните. Навярно е съзнавал риска, който поема, но го е направил в името на гладните и слаби хора на планетата. Така той е спасил живота на хиляди хора…..

Най-верният отговор

indexАнглийските вестници са известни с рубриката „Писмо от читателите“. Във всеки брой често се публикуват различни загадки, викторини и конкурси, които дават възможност на читателя да участва в написването на следващия брой. А това прави броя още по-привлекателен.
Веднъж била публикувана следната загадка:
„Трима летели с балон, но той започнал да губи височина и трябвало да бъде изхвърлен един от пасажерите. Екипажът на балона се състоял от поп звезда, банкер и генерал. Кой от пасажерите заслужавал смърт и защо?“
Някой написал, че банкерът трябвало да умре, защото от банките идват всики икономически беди.
Друг смятал, че генералът заслужава да умре, защото с неговата смърт ще намалеят желаещите да водят войни.
Трети бил безпощаден към певицата, считайки музиката ѝ за вредна спрямо подрастващото поколение.
Най-верният отговор дало едно момиченце. То написало, че трябва да се избавят от най-тежкия.

Бира спасила американец

Педесет и две годишният жител на Аляска Клифтон Вайал попаднал в много силна снежна буря. Бил на 60 километра от най-близкото селище. Не можел нито да излезе от машината нито да я откопае. Заедно с автомобила си се оказал сам под снега.
Обикновено Клифтон взимал най-необходимото със себе си за непредвидими ситуации, дори с него обикновено били и двата му лабрадора. Но този път нямал нищо под ръка, а и кучетата не били с него. Бил облечен леко, но в автомобила му се оказал спален чувал и две банки с бира.
Роднините на Клифтон били далеч, а  да го потърси можел само човек от работата му. След като началникът му се обадил, че Клифтон отсъства, било организирано търсене. Той бил намерен след като прекарал 60 часа в снега при температура -20°С.
Както разказва пострадалият, поради много ниска температура и липсата на храна, почувствал слабост в цялото тяло, а два дни по-късно, започнал да халюцинира.
За да не умре Клифтон ял сняг и замръзналата в банките бира, която му дала необходимите вещества за да поддържа живота си през този период.

Призрачния град Централия

Призрак може да стане цял град заради фатална човешка грешка. До неотдавна пенсилванския град Централия е процъфтявал, но сега върху него целогодишно се изсипва пепел и въздуха е отровен.

Американския щат Пенсилвания винаги се е славел със своята промишленост и въгледобива. Запасите на въглища тук били достатъчни за много поколения напред. Едно от най-известните хранилища за антрацит през XIX век се намирало в този град.

През 1841 г. в малкото селце „Ревящия ручей“ Джонатан Фауст отккрил механа „Бичата глава“. Така той поставил началото на Централия. Той едва ли е подозирал, че в рамките на 13 години скромното селце ще се превърне в истински град.

През 1854 г. голямата минна компания  Locust Mountain Соаl and Iron Company решава да вземе това място и за това изпраща  инженера-строител Александър Риа. Той проектирал улиците на населеното място и го нарекъл Центравил. Оказало се, че в Пенсилвания съществува още един град със същото име, и за да не се бъркат в пощенската служба през 1865 г. селището е наречено Централия. След месец то получило статус на град. Появили се училища, болници, църкви, хотели, магазини, театри, барове, поща и банки.

Въгледобивът носел добри пари. Той давал работа на две хиляди човека. Техния живот минавал спокойно и без инциденти. На 17 октомври 1868 г. бил убит Александър Риа. Това убийство било поръчано от тайна организация, която продължила с убийствата като към тях прибавили и палежи на сгради.

След серия от престъпления отново настъпил мир и спокойствие. Но истинският кошмар предстоял.

През целия век от съществуването си в града се натрупали планини от боклук. Промишлените и битовите отпадъци се складирали близо до гробищата.

През 1962 г. по повод на наближаващия празник, посветен на американските войници загинали във войните и въоръжените конфликти, било решено да се разчистят боклуците. За това били наети пет пожарни. Те действали по предварително изработен план. Трябвало да запалят боклука, да почакат докато изгори, а след това да го изгасят. Пожарникарите не се справили добре с работата си. Боклукът продължавал да тлее докато се запалили въглищата в шахтата.

В продължение на 60-70 години пожарът продължавъл да бушува, независимо от усилията да го потушат. Изобилието на въглероден окис и въглероден двуокис сериозно засегнало здравето на местните жители, а недостига на кислород довело до редица заболявания.

Жителите на града започнали да го напускат през 1969г. Някои хора все още хранили слаби надежди за благоприятен изход на разразилия се пожар.

Шахтите продължавали да димят, а гражданите в продължение на десетилетие се престрували, че нищо не се е случило.

Фактът, че Централия се намира на ръба на бедствието станал известен съвсем случайно. Собственикът на бензиностанция Джон Кодимгтон, решил да провери нивото на бензина в подземните резервуари. За целта спуснал сонда, когато я извадил, тя била много гореща. Джон измерил температурата ѝ, тя била 80°С. Новината бързо се разнесла, а жителите едва сега разбрали, че живеят на покрива на кипящ подземен котел.

Кметството признало, че не може да контролира ситуацията. След две години инцидентът привлякъл вниманието на много страни.

На 14 февруари под краката на 12-годишния Тода Домбоски, който си играел в двора, земята се разцепила и се образувала диря с дълбочина  45 метра. Момчето едва не паднало в отворилата се яма, но успяло да се задържи за корените на едно дърво, от където братовчед му го измъкнал.