Главата на едно семейството от Ловешка област бил отчаян. За съжаление това е напълно нормално състояния в сегашната ситуация. Заложил дома си, но така и не могъл да се разплати с банката.
Но, за разлика от много свои събратя в нещастието, нашият герой намерил един много необичаен изход. Наел багер разрушил къщата си до основи, натоварени отломките в камион и се отправили към банката.
Той направил това не защото бил обезумял. Работата е там, че според условията на ипотеката, в случай на неплащане на дълга, банката трябвало да вземе само дома, но не и земята на която е построен.
Така след като семейството поумувало, решило да разруши къщата си и да закара отломките от нея в банката, а на земята да си построи нова къща.
Трябва да отбележим, че семейството преди да се реши на такава радикална стъпка е помолило банката да не им отнема дома. Те обещали, че в най-скоро време ще решат финансовите си проблеми. Въпреки това, мениджърът категорично отказал, заявявайки, че „в правилата на банката не се предвиждат никакви изключения“.
След това главата на семейството се усмихнал. След това позвънил на свой роднина, шофьор на камион и го помолил да му помогне.

То беше малко и игриво горско поточе. Заливаше заоблилите се камъни, а тревите и цветята накланяха глава, за да се освежат и да му се порадват. Бълбукаше незабележимо в гората и само птичата песен му пригласяше. Неговото начало бе закътано в горската шума, под сенките на старите буки.

От там мина турист и забеляза нежната като сълза, бистра вода в изворчето. Поразчисти около него, обиколи го с камъчета, които намери наоколо, а когато слезе в село разказа на хората за него.

Любопитните поеха веднага към гората и бързо го намериха. А то с веселото си ромолене радостно ги посрещна. Който опитваше водата му цъкаше с език и оставаше удивен от вкуса ѝ.

Веднъж малко момиченце се бе търкулнало в изворчето. То се бе подхлъзнало от острия камък, който се вижда още от началото на гората. Краката, ръцете и лицето на детето бяха издрани от храстите и шубраците по нанадолнището, но когато наранените места се навлажниха в изворчето, болката изчезна. А на другия ден и белег не остана от тях.мъже, трактор, камион, работници, Така из селото се разчу, че водата на изворчето е целебна. Заточиха се хора от къде ли не, само и само да опитат лековитата вода. Дали защото бяха искали да оздравеят или бяха повярвали в целебните свойства на водата, но всеки докоснал се до нея, ако не окончателно изцерение получаваше облекчение на състоянието си.

Трима предприемчиви мъже в селото решиха да отведат водите до селото и да направят лечебница. Речено сторено. Загърмяха трактори и камиони по нанагонището. Работници тичаха нагоре, размахваха ръце и обяснява нещо един на друг, но човек като ги гледаше от далече имаше чувството, че изобщо не се вслушват в това, което им казват другите.

Дядо Сотир клатеше недоволно глава и казваше:

– Не е на добро това. Ще съсипят изворчето ни. Хукнали след печалбата, а не осъзнават, че с тези машини разрушават гората и всичко в нея. Ще затрият изворчето, няма да го видим вече.

Големи циментови тръби, бяха сложени в дълбоко прокопани канали. Новата лечебница се белееше насред площада. Оставаше съвсем малко още да се направи. Да пуснат водите на изворчето към селото.

Група от яки мъже със запретнати ръкави и придружаващите ги официално облечени в костюми хора от градаската управа наобиколиха изворчето. Дълго време спореха и се съвещаваха нещо.

После дойде една машина, кофата и захапа с зъбите си дъното на изворчето. То усети болка, светлината край него помръкна и го обгърна тъмнина.

Накой от работниците извика:

– Вижте, водата изчезна! Погледнете, земята, която загребва багера, дори не е кална.

Всички се стъписаха. Огледаха  наоколо и се смаяха, сякаш там никога не е имало вода. После махнаха с ръка и всеки пое нанякъде.

Тръбите, траповете и лечебницата останаха като надгробен камък на изчезналото изворче. Птиците замлъкнаха в гората, а усмивката изчезна от лицата на хората. Някаква вялост и нежелание за живот се настани в селото.

Най-старата жена на селото започна да нарежда с висок глас:

– Парите и жаждата за богатство съсипа  всичко. С мръсните си сметки и интриги съсипаха малкото ни изворче. Няма ли съд да такива търгаши?!

Хората навеждаха примирено глава, мъката стягаше като с обръч сърцата им. Болката по загубеното изворче растеше и не им даваше мира.

Бригада миньори от Западната провинция Синцзян, получила неочакван сюрприз.
Когато прокопавали с багер галерии в една стара мина, която е била изоставена преди 17 години след земетресение, което причинило падането на голяма част от тунелите, при проучване на една от галериите, открили 59 годишен оцелял миньор, който останал в мината след инцидента станал през 1997 г.
Миньорът бил на края на силите си и веднага бил откаран в болница, за цялостна оценка на физическото и психиеското му състояние.
Миньорът Чжан останал в капан под земята, след като земетресение с магнитуд 7,8 се е случило в района и е довело до рухването на мината. Чжан е бил в състояние да оцелее благодарение на факта, че в тази част на мината, в която той се е озовал, са останали вентилациони канали, които са му предоставили достъп на въздух и това е спасило живота му.
Той е успял да оцелее благодарение на аварийните дажби ориз и вода, съхранявана в подземното депо, предвидени за такива случая. Мъжът е допълвал своята храна, като е ловил и ял плъхове, които са живели в мината и е събирал в големи количества някои фосфоресциращи организми, които са били източник на витамини за него. Сега той строи къщи.
Авариите в мините са често срещани в Китай, въпреки правителствените мерки за намаляване на подобни инциденти. Загиват повече от 4000 миньори годишно.
Оцеляаването на Чжан 17 години в мината е уникален. Предишният рекорд е  сто четиредесет и две дни и принадлежеше на британец на име Джеф Смит. Той доброволно е бил погребан в двора на любимата си кръчма с намерението да направи рекорд.

Младоженецът, който работел с тежка техника, с разрешение на началника си, използвал автопарка на фирмата.
Тук не става въпрос за реклама, а за икономия на сватбените разходи.
Булката дълго упорствала и не се съгласявала да се разкарва със сватбената си рокля из града и то в кофа на багер, но изглежда младоженецът е намерил доста убедителни аргументи, за да я склони.
В резултат на това много хора излезли на улицата да видят необичайното шествие и пожелали на младоженците много щастие.
Булката след това признала, че през цялото пътуване трябвало здраво да се държи за ръката на младоженеца, за да не „излети“ от кофата.
Въпреки всичко, тя намерила начин как да раздава бонбони на полицаите, за да „регулират“ движението и да се избегнат задръстванията.