Апарат на стойност един милиард евро ще бъде оборудван с пет сегментни огледала, а площта на въртящия се купол на телескопа ще бъде приблизително, колкото едно футболно игрище.

Този апарат ще бъде за изследване на екзопланети, намиращи се зад пределите на Слънчевата система.

Той е наречен „Европейски изключително голям телескоп» – EELT и ще бъде построен до 2024 г  в чилийските планини на пустинята Атакама.

Диаметърът на най-голямото огледало ще бъде 39 метра. То ще се състои от 800 шестоъгълни огледала с диаметър 1,4 метра.

Общата маса на конструкцията ще бъде пет хиляди тона, от които три хиляди ще принадлежат от подвижната част.

Днес в пустинята Атакама функционира Атакамски голям радиотелескоп.

Астрономическата обсерватория Ла Сила, която е разположена на височина 2,4 хиляди метра над морското равнище, има 18 телескопа, половината, от които са построени със средства на Европейската южна обсерватория.

При думата Сахара си представяме суха и мъртва пустиня. Помислете си за нея, като за практически неизчерпаем източник на чиста енергия.

За шест слънчеви дни тази пустиня поглъща повече енергия, отколкото човечеството консумира за една година.

Не е изненадващо, че политици, учени и икономисти имат планове за Сахара. Така нареченият Desertec ще включва стотици квадратни километра с вятърната и слънчевата електростанции в пустините на света.

Преди всичко се очаква да се прехвърли слънчевата енергия от Северна Африка към Европа. Около хиляда квадратни километра в Северна Африка ще покрие 20% от енергийните нужди на европейците до 2050 г.

Всичко, което трябва да се разбере е, че концепцията Desertec е готова. И, както е с всички големи инфраструктурни проекти, проблемът остава единствено в политиката.

Северноафриканските лидери виждат в Desertec работодател, но ОАЕ  държат инвеститорите под съмнение, защото не знаят доколко ще бъде стабилен регион в дългосрочен план.

90% от населението изобщо не се интересува от пустинната земя. Китайски градове биха могли да произвеждат енергия от Гоби. Южна Америка от Атакама. Където има светлина, има надежда.

За възможността пустинята да се използва за отглеждане целогодишни зърнени култури, пише още Константин Циолковски. Предполага се, че ще мине време и тези идеи непременно ще станат реалност.

Мъглата е вид валеж. Тя се състои от натрупване на микроскопични капчици вода в приземния слой на атмосферата и обикновено намалява видимостта.

Водните капчици в мъглата имат размер 0,01 мм. Гъстата мъгла съдържа около 1200 капки на 1 кубически см, което не е достатъчно, за да се намокри повърхността на даден обекта.

В пустинята Атакама, която се намира в Чили, от древни времена, капчиците мъгла се събират чрез камъни, които са така разположени, че водата се влива във вътрешността им. Там тя е защитен от дневната светлина.

До 40% от водата в крайбрежните гори с червена дървесина се е образувала от мъгли. Дървета получите част от такава вода чрез корените, когато от наситените с мъгла дървета на земята капе вода.

Намибийският бръмбар, живеещ в пустинята, всяко утро събира вода от мъглата. Неравната повърхност на черупката му помага за формирането на водни капки върху твърдите му крила. След това тези капки се стичат в устата на бръмбара и утоляват жаждата на му.

Най-мъгливото място на планетата е остров Нюфаундленд в Канада. Там мъгла се наблюдава средно по 120 дни в годината.

Мъглите се появяват за няколко часа, но могат да продължат и няколко дни, особено в студения сезон.

Атакама е едно от най-сухите места на земята, но тя е започнала да цъфти. Всичките ѝ склоновете са покрити с пролетни цветя.

Това се дължи на изобилието от дъждове в региона в началото на тази година. Водата е помогнала на семенцата, скрити в земята в продължение на много години, да израснат и цъфнат.

Количеството на валежите в пустинята Атакама обикновено е само 15 мм годишно. На някои места, например в Арика, валежите са още по-малко – 1-3 мм.

Пустинята обикновено е безплоден терен със скалисти хълмове, солени езера и втвърдени потоци лава.

Тази година дъждовете в региона са били най-силните за последните две десетилетия. Те са причинили наводнения.

Поради проливните дъждове пустинята се е покрила с 200 вида растения. Тя се е превърнала в многоцветен килим.

Последен път пустинята е разцъфтявала така преди 18 години. През 2010 г. в Атакама също е наблюдаван цъфтеж, но той не е бил толкова богат.

Цветята тази година в пустинята са цъфтели за малко. В началото на ноември те са изсъхнали.

Скоро чилийски и испански учени са направили изследвания в пустинята Атакама, намираща се Чили. Тази област е най-сухото място на Земята. Много учени смятат, че това е аналог на марсианската пустиня.
За замръзване  в пустинята изобщо не става дума, дъжд вали веднъж на 10 години, а почвата е богата на концентрирани соли.
Червената планета много се отличава от тази обстановка, защото там през цялата година всичко е замръзнало, а повърхността се намира под непрекъснатото въздействие на ултравиолетовите лъчи.
Въпреки това учените използват пустинята Атакама като „опитно зайче“. Преди да изпратят апарат на Марс те го изпробват в чилийската пустиня.
Съвсем наскоро е била тествана технология, която може да открие живи организми. Това устройство е създадено от испански учени. Използвайки я, те вземат почвени проби извлечени от различни дълбочини.