Един ковач разказваше:
– Когато закалявам стоманата, първо я поставям в огъня, а след това я прекарвам под чука, накрая я заливам със студена вода. Едва тогава мога да кажа дали е годна. Може ли да се закали и да се разбие на парчета за обработка. Ако стоманата не се поддава на обработка, аз я изхвърлям в задния двор и я използвам за други по- маловажни цели.
Така е и в нашият християнски живот. Ние всички преминаваме през училището на Божествената обработка, училището на изпитанията и скърбите.
Скърбите са Божият вятър, който ни приближава към Бога. Вятърът се носи над морета, но когато срещне клони или нежните струни на еолийска арфа, чуваме песни изпълнени с красота и сила. Така и нашето сърце в дни на скръб и тъга придобива своя певчески глас.
Погледнете какво прави лекарят с болния. Дава му горчива хапове, а понякога реже и изгаря поразеното място. Той му причинява болка, но без нея не може да се излекува раната.
Така и Бог е лекар на нашите души. Виждайки нашите гниещи духовни рани, прилага подобаващо лечение. Той изгаря несгодите, реже случайно появилите се скърби и пои мъката с плач. Това прави не, за да ни погуби, но да ни изцели. Не да ни убие, а да ни съживи и възстанови.
Скърбите се явяват благословен очистителен огън. Когато ни шлифова, Бог използва остри инструменти, които ни причиняват болка. Но резултата си заслужава да я изтърпим.

Музикантите заеха местата си. Носеха флейти, цимбали, тамбури и тимпани. Между тях имаше и една арфа. Диригентът вдигна палката и всичко замря.
Прозвуча тиха и нежна мелодия. Тя бе плавна и лека като перушинка. Подчерта се от басов глас.
Ударните инструменти наложиха ритъм и приканиха към танц. Караха пръстите на краката да се движат. Последваха пет тона като въпрос, на който нисък глас даде отговор.
Два гласа, като че ли се защитаваха един от друг, сблъскваха се в дисонанс и отново се разделяха.
Русокос мъж, пеещ соловата партия, имаше широки рамене и разкошен баритон. Гласът му докосваше всяко сърце, разтапяше и камъка.
Хорът пригласяше в унисон, завършвайки в ликуваща каденца.
Когато замря и последния звук, слушателите бурно аплодираха на крака.

Седем милиарда души изглежда много. Но тази цифра се губи в броя на микроби на Земята. Само напластеното морското дъно съдържат около 10 милиона трилиона микроби, без да се броят онези, които са в земята или червата на човека.  При опита да изучи  даже зрънце от тази биомаса ще се получи поток от данни, който трудно може да се осъзнае.
Биологът Питър Ларсен буквално е потопен  в тези данни, получени от изследването на микробното разнообразие във водата на Ламанша. Но вместо да рисуват нови диаграми, Ларсен и неговите колеги превръщат микробните данни в музика.
Има определени условия, като например слънчева светлина, температура или концентрацията на фосфора във водата, които осигуряват структурата на данните и определят популацията на микробите. Тази структура позволява интуитивно да се използва музиката, за описване на широк спектър от природни явления.
В последно време е станало модерно да „се озвучават“ научните данни. Например, превръщането на слънчевите бури в пискливи дисонанси или транскрипцията на гама лъчите в симфония за пиано, виолончело и арфа. Един колега посъветвал Ларсен да преведе даните за водорасли в класическа музика, но той предпочел да изясни природните ритми на микробите.
Тъй като тези структурирани системи не могат да разполагат с достатъчни първоначални данни, резултатите ще трябва да се променят, за да се получи възприема музиката.
Ларсен се обърнал към по-малко строго ограничения джаз. За да направи това, той определил музикалните акорди на условията на околната среда, като слънчева светлина, температура, нивата на хранителните вещества, а след подбрал броя на микробите във всяка комбинация към определен звукоред. По такъв начин, акордите звучат различно в зависимост от местните условия на околната среда влияещи на популацията на микробите.
Повечето от опитите да се превърнат линейни данни в звуци е успешно, но всъщност не се подчинява на законите в музиката. Хубаво е, че това е възможно да се види в природните явления.

Навярно всеки от вас има своя любима мелодия, но днес ви предлагам да чуете нещо уникално. Какво ще кажете за хуритски химн създаден 1400 години пр. Хр. в Месопотамия.
Самият химн е написан върху глинени плочки, открити през 1950г. по време на археологическите разкопки на древния Угарт. Тези плочки са привлекли вниманието на Ан Килмър от университета в Бъркли. Тя забелязала, че освен текста на песните имало инструкции за певец и изпълнители, включени били и струни за арфа.
Килмър обърнала внимание на това, че откъсите били написани в диатоничен звукоред.

За да се възстанови химна изцяло били необходими цели 15 години. В резултат се е получила мелодия, с която не всички са съгласни, затова са се появили множестви интерпретации, които повече или по-малко са сходни. Ритъма разбира се e неизвестен. Той е трудно да бъде възстановен.