Разбира се корбикулата не е някакъв страшен звяр, а двучерупчесто мекотело, което предпочита да живее в солената вода на крайбрежните лагуни.
Тя още се нарича „морски целител“ Нейното вкусно и питателно месо е източник на ценни протеини, незаменими аминокиселини, включително и таурин. В тъканите присъстват натурални водорастворими В1, В2, В6, РР, С и мастно разтворими – А, Е, Д, К витамини.
Обикновено се употребява за предотвратяване на инфаркт на миокарда и премахване на кръвните съсиреци.
Този вид миди съдържат веществата таурин и глицин, регулиращи съдържанието на захарта в кръвта и метаболизма на холистирола и антиоксидантни съединения, необходими за лечение на хипертония, артрит, черен дроб и за регенериране на тъкани след радиационо облъчване.

След като даде последно сбогом на леля си, в края на града, където се помещаваше последната обител на хората напуснали този свят, реши най-после да се прибере.
Когато се приближи до колата си, забеляза слаба, възрастна женица да измъква от багажника на колата си две пазарски чанти, пълни до горе. Изведнъж като мълния през главата му премина мисъл: „Да помогна на тази жена за багажа…“. Как ли ще реагира жена му, която очакваше да отключи колата, за да се настани в нея. Въпреки объркването си, той леко се обърна и каза:
– Ще отида да помогна  на тази жена с пазарските чанти, само за минутка….
Съпругата му се опита да прикрие изненадата си. Мислите и препускаха като уморени коне в главата й: „С твоя ритъм на живот, да помогнеш на някой, който дори не познаваш…Невъзможно! Цяло чудо е, че го желаеш“. Въпреки това тя кимна с глава в знак на съгласие.
Получил одобрението на съпругата си, той се приближи до възрастната жена и попита:
– Мога ли да ви помогна?
– О, да! Много ви благодаря! – каза тя облекчено.
Той усещаше, че тази дребна проява на любезност, макар и появила се спонтанно бе, за да посрещне нуждата на тази жена. Но мъжът не знаеше какво го очаква. Всяка от чантите бе пълна с 15 килограма праскови.
Давайки си вид, че тежкия товар не му се отразява ни най-малко, последва жената по криволичещите пътечки на задните дворове, превърнали се на мочурища след поредния обилен дъжд. Подгизналите му обувки бяха най-малката грижа в този следобед.
Жената имаше артрит и вървеше бавно. На всичкото отгоре имаше някакво заболяване на белите дробове, защото се задъхваше и често трябваше да спират, за да си поеме въздух.
Когато пристигнаха бяха станали вече близки. Той бе научил всичко за тази мила жена, за безкрайните и болести, трудностите й в живота…..
Влязоха в скромния й дом. Отидоха до кухнята, където той остави чантите. След това се обърна и стисна ръката й преди да се отправи към външната врата. Жената задържа кокалестата си набръчкана ръка в неговата. Тихия й глас прибави тихо:
– Вярвам, че Бог ви изпрати, за да ми помогнете.