В САЩ законно могат да получат потребителски данни, дори ако те се съхраняват на сървъри и в други страни. Решението бе взето от федералият съдия Джеймс Франсис.
Всичко започва от факта, че адвокатите на Microsoft отказали да дадат на американското разузнаване достъп до данните на един от своите клиенти. След това той се позовал на факта, че нужните на властите данни, се съхраняват на сървъри в Дъблин, Ирландия, а според законодателството на САЩ, заповедта за арест не е валидна, ако заподозряното лице е в чужбина. Същият ред, според представители на Microsoft трябва да обхване и информацията на потребителите.
Но съдът реши друго. А именно, че издаването на заповед за изземане на цифрово съдържание, се уреждат от закона “ За съхраняване на информацията“ и че тя е екстериториална.
Решението на съда е първото в историята, така че то се превръща в прецедент и се прилага за всички американски компании. Оказва се, че правителството на САЩ в момента без съгласието на другите страни може да получи достъп до необходимите данни, които се съхраняват на сървъри в САЩ .
Това решение е свързано с разобличенията на бившия офицер от разузнаването на САЩ Едуард Сноудън.
Спомнете си, че през юни 2013 г. бившият офицер от разузнаването на САЩ Едуард Сноудън даде на Washington Post и The Guardian тайна информация за програмите за наблюдение на разузнаването в САЩ и Великобритания. Според материалите, американските разузнавателни агенции биха могли да разглеждат електронна поща, да прослушвате съобщенията, да  отделят изпращани файлове и дори много повече.
Публикуването на тези материали е довело до международен скандал и влошаване отношенията на САЩ с някои страни.

Великият княз Михаил Павлович, не обичал Глинка и не могъл да понася музиката му.
Когато трябвало да накаже своите провинили се офицери и да ги остави под арест, той ги изпращал на преставления, в които давали операта на Глинка „Руслан и Людмила“ и им казвал:
– По ужасно мъчение за вас не мога да измисля!….

В Германия разсекретили някои документи, на разузнавателните служби в Западна Германия след Втората световна, където е разкрито, участието на  офицера от СС Валтер Рауф в тези служби.
Бодо Хекелмаер бил назначен за ръководител на комисията изучаваща историята на външното разузнаване на ФРГ. Той съобщил, че Рауф бил служител на германското разузнаване от 1958 до 1962 година. Според американското разузнаване той е създал машините с газ, чрез които са избивани евреите и хора с увреждания.
След разгрома на нацистка Германия, той избягал в Чили, където е получил ново име – Енрикe Гомес.
Въпреки това бившата нацистка лява БНД го наела, за да го изпрати да шпионира в Куба Фидел Кастро.
Въпреки, че на бившия щандартефюрер било отказано влизане в Острова на свободата, той продължавал да получава заплата и за времето, през което е работил е изкарал 18 хиляди долара.
От 1960 до 1962 година бившият есесовец два пъти се е обучавал в Германия. По време на втория курс германските власти са издали заповед за арест с обвинение във военни престъпления.
Името на Рауф изплувало по време на съдебния процес срещу Адолф Айхман, офицер от СС, когото израелските спецслужби са хванали в Аржентина.
През декември 1962г. Рауф се връща в Чили, където е арестуван. Но поради военния преврат в страната, той не е екстрадиран в Германия.
Въпреки, че вината на Рауф, като нацистки престъпник е била очевидна, немските спецслужби са дали 3,2 хиляди марки на семейството му, за да плати на адвоката.
През 1984г. Рауф е починал в Чили, след като е успял да избегне съдебния процес по обвинение за военни престъпления.
До сега делото на Рауф, състоящо се от 900 страници, е било засекретено.