При неблагоприятни условия, бактериите образуват защитни ендоспори, които им помагат да преживеят през дългия неблагоприятен период за тях.

Когато условията в средата се подобрят, спорите покълнват и се връщат в състояние на вегетативни клетки. Преди се е смятало, че така оцеляват бактерии само от  вида B. cereus.

Микробиолозите от Виенския ветеринарен университет първи доказали, че бактериите от вида B. сereus могат да образуват малки колонии. Бактерии правят това в отговор на антибиотици от групата на аминогликозидите. Тези колонии растат по-бавно от оригиналните форми на бактериите. Те имат променен метаболизъм и са устойчиви на антибиотици.

Откритието на учените за защитния механизъм на бактериите е много важен за медицинската практика. Традиционните диагностични методи се основават на откриването на метаболитните характеристики на В. сereus.

Въпреки това, този метод не е подходящ за откриване на малки колонии, тъй като те имат различен тип на метаболизма. Това може да доведе до неправилна диагноза и лечение.

Авторите смятат, че единственият начин да се диагностицира B. сereus е молекулярния анализ.

Индианците са отглеждали многогодишни латинки с вкусни клубени. В наши дни тези клубени се приготвят множество ястия в Андите. В Европа латинките са пренесени през 16 век, когато испанските конкистадори донесли техните семена и много скоро станали неразделна част от градините.

Латинското наименование на латинка се свързва с „trophae”, което означава малък трофей. Най-вероятно тази асоциация идва от шлемовидната форма на цвета и красивите щитовидни листа.
Латинката има изключително разнообразен химичен състав. Богата е на калий, йод, фосфор, провитамин А, и витамините В1 и В2. Съдържа растителни антибиотици, витамин С, фитонициди, етерично масло.
Дори и да не вярвате, в готварските книги се срещат много рецепти, които използват  това растение. Латинката се използва в салати, супи, маринати и пюрета. За готварски цели се използват твърдните цветни пъпки, пресните листа на цветето и недозрелите семена.

Листата на латинка може да събирате от пролет до късна есен, плодовете – веднага след падането на прецъфтелия цвят, докато все още не са станали твърди. Листата са подходящи за сушене, а пъпките и зелените плодчета могат да се мариноват.

Още в далечни времена монасите са добавяли в салатите си листа и цветове от латинка. Старателно са пазели тайната на своите рецепти. В миналото латинката е била позната като кардиналска салата. Всички части на латинката притежават приятен пикантен вкус, а острият й аромат европейците са смятали за възбуждащ апетита през 19 век.

И до ден днешен във Франция добавят в салатите цветове от латинка. Едрите семена, които приличат на малки сбръчкани орехчета се варят в оцет и се ползват като подправка за месо.

Като лекарствено средство латинка е почти забравена в наши дни. Богата е на растителни антибиотици, затова салатата с нея е полезна при грипови състояния, заболявания на горните дихателни пътища и белите дробове. Отдавна е известно, че всички части на латинката са полезни при мъжки и женски климактериум. Помагат при депресия, потиснатост и раздразнение.

Години наред семената от латинката са били използвани за лечение на импотентност. За тази цел ги счуквали и заливали 1 чаена лъжичка от тях с вряла вода. Завивали ги на топло и ги оставяли така 2 часа. Настойка от растението се пие при изтощение, анемия, проблеми с бъбреците, различни кожни раздразнения. Етеричното масло в латинката има противогъбично и антибактериално действие, укрепва защитните сили на организма.

Гроздовите семена са много полезни. За тези, които искат да изглеждат добре и да бъдат млади, гроздовите семена са просто съкровище.
Благодарение на това, че в тях се съдържа витамин Е тези, които ги консумират ще подържат кожата си в добро състояние. Тя става еластична и се изглаждат бръчките.
Гроздовите семена съдържат и фитоестрогени, които са много полезни за жените, които са преминали границата на 50-те години.
Екстрактът от гроздови семена укрепва стените на кръвоносните съдове, предупреждава за разкъсването на капилярите и появата на разширени вени, а също спомага за намаляване на налягането и нивото на вредния холестерол.
В екстрактът са намерени вещества, подтискащи развитието на кандидоза, вид гъбична инфекция, която се появява, когато състоянието на полезната микрофлора се наруши поради стрес, вследствие на замърсяване, прием на антибиотици, най-различни лекарствени медикаменти като анаболи, отслабнала имунна система.
Червеното грозде по антиоксидантна защита превъзхожда бялото 12 пъти.

Повечето хора се опитват да се хранят правилно, стараят се да разнообразят храната си с полезни продукти. Тези, които не са готови напълно да се откажат от животинските протеини, често се сблъскват с въпроса, как да намерят истинско месо.
Много смятат, че в по-развитите европейските страни и небето е по-синьо и продуктите са по-качествени, но в същност жителите на тези страни сами не знаят какво ядат.
Така наречената „месна маса“ у нас се използва за производство на полуфабрикати, като мазнини, колаген и жили… Има и още една категория „розово месо“, това са свалените от костите месни остатъци, кожички и други продукти, които обикновено изхвърляме, когато колим животно. Именно на такова „месо“ се основават днешните салами, наденици и кренвирши. В някои полуфабрикати се съдържа канцерогеният препарат фенилбутазон. Той се използва за лечение на коне и може да допринесе за образуването на злокачествени тумори при хората.
Така че , трябва да се научим добре да разпознаваме истинското и качествено месо. Ето и няколко правила за правилния избор:
1. Месото отглеждано на хормони е меко и не е достатъчно плътно. Ако изгорите парче от такова месо, ще почувствате неприятна миризма на гума. Месото на кравите и свинете, отглеждани с естествен фураж, по своята структура е плътно.
2. Ако искате да се отървете от значителната част на антибиотици в месото, половин час преди да готвите, го поставете в студена вода.
3.  Вие имате право да поиска от продавача на пазара, от когото ще купуват месото, ветеринарен сертификат, с днешна дата , най-много вчерашна. Свинското месо, трябва да има само един печат, а говеждото месо – 4 печата.
4. Ако месото е подуто, то съдържа полифосфати, хранителна добавка Е – 452, която се използват за задържане на вода в месо и месни продукти.
5. При натискане в застояло месото остава вдлъбнатина.
6. Ако при размразяване месото има тъмно кафяв цвят и от него излиза вода с кръв, поздравления, такова месо е размразявано не един път.
И накрая бих перифразирала една фраза: „По-добре да не ям нищо, отколкото да ям каквото ми попадне“.
Грижете се за себе си и бъдете здрави!

В Германия ветеринари са се притекат на помощ на костенурка, която останала без една от предните си лапи. Животното е получило от медиците протеза, направена от колело на транспортно средство, което било детайл от конструктор „Lego“.
Във ветеринарния център животното било донесено в плачевно състояние. Част от предната лапа на костенурката отсъствала. Виждала се костта, а в гниещите тъкани имало ларви.
Веднага било решено лапата да се ампутира, за да се спаси животът на костенурката. По време на лечението й давали антибиотици и обезболяващи медикаменти.  В крайна сметка, костенурката се справила добре с положението и ветеринарите започнали да разглеждат въпросът за протеза.
Животното е изпратено в приют за бездомни животни. Предполага се, че „колелото“ й ще бъде сменяно един път в годината.
Немската костенурка без предна лапа не е единственият представител на тази биологична единица, която има подобна протеза. През 2011 г. на костенурка наречена Gamera  са поставили протеза-колело.