Двойникът на артистът  Шон Конъри, използвайки приликата  си с артиста, успял да обере  седем банки в Англия. Най-големият му коз, бил невероятният му чар. Касиерките се разтапяли от удоволствие щом го зърнели на гишето си.

Крадецът не се нуждаел от допълнителна  декизировка. Той влизал спокойно в набелязаната банка, дори не носел оръжие.

Заставал пред гишето, усмихвал се и казвал: „Моля дайте ми парите”.

В полициата били разпитани всички „хлътнали касиерки”, попаднали в мрежите на неустоимия крадец. Всички те сматали, че са разговаряли със истинският Шон Конъри и не искали да дават показания срещу своя идол.

Полицаите поставили няколко уловки на находчивия крадец, но той не се хванал в нито една от тях. Явно навреме е усетил заплахата и се е покрил някъде.

Мери Кингсли е била невероятна жена от Векторианаската епоха. Тя заменя скучния живот в Англия с увлекателно пътешествие в Западна Африка.
На една от малкото й фотографии можете да видите Мери, като слабичка, изпълнена с достойнство дама, с гордо вдигната глава и решителен поглед.
Нейният баща бил частен лекар и много пътешествал по света. Докато лекувал, той се запознавал с етнографията на местните. Бил добър познавач на природата.  От неговите разкази за пътешествията, Мери била във възторг и в нея се пробудил копнеж да пътува. Опитвайки се да бъде полезна на баща си, девойката се ровела в книги по история, географски открития, химия, зоология и медицина.
След смъртта на родителите си тя решава да се отправи към Африка, за да се запознае с живота и местните нрави на племената. От книгите тя е почерпила много знания за природата и обществото, а сега на практика искала да опознае света, отличаващ се от нейното обкръжение.
И накрая, тя отплувала далеч от дома си, с голям водоустойчив куфари пълни с одеяла, обувки, книги и множество други неща, който не се побирали в дамската й чантичка. През целият си път си задавала въпроса, защо товарните кораби плаващи покрай бреговете на Западна Африка, не продават билети за връщане и защо в разговорника, който и връчили, първата фраза била: “Помощ, потъвам“.
При изследванията си в Африка тя се представяла за търговец или че издирва изчезналия си съпруг. За сметка на тези малки хитрости, тя могла да обясни посещението си там, където неправилно биха изтълкували пребиваването на бяла жена.
По време на пътуванията си Мери Кингсли събрала колекция от неизвестни образци на насекоми и риби. Изследвала екваториалният район на река Огооуе. Проникнала в джунглата където се срещнала с канибали. Изкачила планината Камерун. Тя била една от първите, които изучила и описала изкуствата, занаятите и начина на живот на местните африкански племена, с който се срещнала.
Когато се завърнала в Англия Мери Кингсли четяла лекции и написала редица книги, в които се опитвала да запознае англичаните с живота на кореното население на Западна Африка. С надежда, че британската империя ще може да подобри живота на черния континент.

Датски дизайнер Питър Калесен е получи световно признание за своите красиви скулптури от хартия. Той е роден в датския град Хернинг през 1967 г. Започва да учи архитектура, но  разбира, че истинското му призвание е изкуството.
Специализира в Англия. Първоначално рисува и създава видеопроекти, но по-късно се насочва към хартията.
Неговото любимо изразно средство е обикновеният бял лист хартия, формат А4.  За произведенията си казва, че се фокусира върху  контраста между позитива и негатива. От обикновен бял лист Петер създава триизмерни творби.

Моделите му са прекрасни. Човек трудно може да ги опише. Достатъчно е само да ги погледне.

Преди 120 години на мач между Северна и Южна Англия за първи път била поставена мрежа на футболната врата.
Според историците, играта «Цю-Чжу», напомняща съвременния футбол се е играла в Китай още през 3-4 век пр. Хр. Най-раните спомени за тази игра в Англия са от 1314г. Тогава отборите сменяли вратите си след всеки гол, а вратата не била защитена с мрежа.
В зората на футбола, вратите били направени от две пръчки вкопани в земята и въже опънато между тях. Горна греда се появила като задължителен елемент през 1866г., след спорен гол. Тогава топката преминала между прътовете на височина почти три метра.
Две десетилетия по-късно футболната врата придобила съвременния си вид. През 1890г. инженер Броди от Ливърпул изобретил и патентовал мрежа за вратата, която била използвана за първи път в този си вид на 23 март 1891г. Въпреки предимствата на това изобретение, мрежата започнала да се използва по-широко година по-късно.
Правилата във футбола многократно са се променяли и усъвършенствали, но неизменни са оставали зеления правоъгълник на полето, топката и играчите, стремящи се към победа. Може би за това толкова харесваме футбола.