В края на 90-те години, живеещите на яхти в Калифорния, започнали да чуват странен тътен от морската вода, шум наподобяващ канализационни помпи.

Някои американци възприели този звук като военен експеримент, други като действия на извънземни.

Оказало се, че дразнещия шум идва от вид риби. На биолозите им се е удала възможността да разкрият механизма на издаване  на подобни звуци.

Тези риби пеят, когато изработват хормона мелатонин, който при хората участва в механизма на съня.

Самците строят „гнезда“ край бреговете на морето и с такива нощни песни привличат женските през нощта. Шумът, който създават тези риби, контролира циркадните ритми на сън и бодърстване. Когато е светло, рибите престават „да пеят“.

Изследователите въвели в рибите нещо, което заменя мелатонина и морските обитатели продължили бръмченето си по всяко време на деня.

Едно американско семейство гостувало в един дом. Домакинът представял семейството си като говорел на английско-български език:
– Итс май син.
Американците ахнали:
– Наистина ли?
Работата била в това, че думата „син“ на техния език се превежда като „грях“. Така те помислили, че синът на домакина е плод на някой негов грях.

Произведението си „Десетте малки негърчета“ Агата Кристи е смятала за едно от най-добрите си, но на много малко места е издадено с оригиналното си заглавие.
Основно романа се нарича „И никой не остана“, по последната фраза от известните броилки:
„Последният негър изглеждаше уморен,
той отиде да се обеси и никой не остана“.
Причина романа да не се появи с действителното си заглавие са американците. Те не могли да публикуват книга с такова заглавие.
По политически съображение, назоваването на книгата „Десетте афроамериканци“ някак не звучало добре.
Постепенно негрите в цялата книга, а в това число и в броилката били заменени с малки войници, дори малки моряци.

Както гласи легендата на 28 септември 1820 г. на стъпалата на съда в Салем, щата Ню Джърси, полковник Робърт Гибън Джонсън пред огромна тълпа от хора изял много домати.
Той направи това, за да докаже на американците, че доматите не са отровни плодове, както твърдели по-ранните заселници.
Тълпата била шокирана от това, че въпреки огромното количество изядени домати, Джонсън не умрял.