Той гледаше майка си така, сякаш я виждаше за първи път. Косата й бе посивяла и освен малките къдрици на челото, се спускаше право на раменете й. Очите й бяха пъстри, а кожата бяла и прозрачна. Когато се усмихваше, в края на очите й се образуваше фина мрежа от бръчици.
– Ние израснахме заедно, – каза тя. – И двамата бяхме бедни, когато се оженихме. Той беше най-обикновен слуга. Проби си път нагоре и стана офицер. След това стана губернатор. Смятах, че няма да продължи по-нататък, но голямото му желание за власт не го остави на мира. Пропит от амбиция се изкачи още по-нагоре.
Младежът отметна глава и каза:
– Имал е умна жена. За това мисля, че си останала единствена за него. Щом е така мислиш ли, че трябва да си завъдя харем?
– Какво би загубил, ако имаш харем вместо една единствена жена, която изпълва сърцето ти? – запита го тя.
Той се засмя гръмогласно:
– Знам какво искаш да чуеш. Само неповторимото е ценно. Една дълбока връзка е възможна само с един единствен партньор. И само това прави щастието трайно.
Тя го погледна и каза:
– Говориш мъдро….
– Знаеш ли майко, това е като наличието на много богове.. Бих предпочел да се кланям на един единствен Бог. Ще се опра на него и ще му подаря сърцето си. Помисли си, как бих могъл да обичам хиляди богове?
– Искаш да кажеш, че връзката с една жена, ако тя е истинска, е едно голямото приключение. Заедно израствате, но личността се запазва. Една такава жена би ти помогнала да намериш себе си и да се развиеш. Ако се впуснеш във връзки с много жени, ще се разпокъсаш и ще се разнищиш. Да, количеството на любовта не е еднакво с качеството й. Повърхностните връзки ограбват дълбочината на чувствата.
Той се засмя:
– Майко, ти си прекрасна. Можеш да внушаваш мисли в главата на един мъж и да слагаш думи в устата му, които той би сметнал за свои..
Тя навъси чело и каза:
– Сине мой, твърде хитър си, за да се поддадеш на женски трикове. Дори аз бях прозрачна за теб. Но сега ми отговори! Искаш ли връзка, която да се задълбочава с времето? Искаш ли да израстваш с жена си? Искаш ли да й подариш сърцето си и да й бъдеш верен?
След кратка пауза той кимна.

Сриването на една държава е всеобхватно явление, с което трудно можем да се справим. То се диктува от разширяващата се бюрокрация, западащата инициатива, потискането на любопитството и хиляди други фактори. Падането продължава  дълго време и е прекалено масово движение, за да бъде спряно.
Развитието на химическа индустрия води до изкуствено отглеждане с химикали. По време на война има разрушения, индустрията се разпада, хората гладуват. А и не е възможно всичко да се отглежда изкуствено. Някои растения губят вкусовите си качества. Почвата все още си остава по-евтина и по-добра и е нещо, на което винаги може да се разчита.
При разпадането на дадено общество цари многообразна дезорганизация. Тя се гърчеше в приливи и на вълни. На повърхността се забелязва предпазливост, но с нюанси на цинична разпуснатост със скрити водовъртежи. А под нея струи силен поток от егоизъм и себелюбие, с изблици тук-там на жестокост, а най-отдолу — дълбоко притихнало езеро от амбиция.
Белезите на разпадането могат да се забележат навсякъде. Държавата изглежда вечна. Но и изгнилият ствол изглежда могъщ до мига, в който бурята го прекърши на две. Пристъпите на бурята свистят в клоните на държавата.
Тя ще се разпадне и заедно с нея всичко, което е добро. Натрупаните познания ще се забравят, ще се наруши създаденият ред. Войни ще бъдат безкрайни. Ще западне търговия, ще намалее населението. Различните държави ще загубят връзката си едни с други.
Как ще се спасят натрупаните познания на човешката раса? С разрушаването на нашата социална структура, науката ще се разпадне на милиони късове. Отделни хора ще знаят много от изключително дребните аспекти, които трябва да се познават, но сами те ще бъдат безпомощни. Безсмислените частици знания няма да се предават по-нататък. Ще се загубят през поколенията. Идните поколения ще градят върху изгубеното знание и ще бъде необходимо всичко да откриват сами.
Те със завист ще си спомнят за живота на дядовците си. Ще разберат, че политическите революции и стагнацията в търговията се е увеличила. В държавата ще започне да преобладава чувството, че от значение е само онова, което всеки човек може да вземе за себе си сега. Амбициозните хора няма да чакат, а безскрупулните няма да останат по-назад. С всяко свое действие те ще ускоряват западането на установения ред.