Никола Тесла е известен с използването на променливия ток, безжичното електричество и „лъча на смъртта“, но някои негови поклонници не биха се зарадвали от някои прогнози на учения относно бъдещето на науката и културата. Той е прогнозирал не само идването на роботи, които ще помогнат на човека в работата му и края на войната с появата на свръхоръжия, но и разпространението на евгениката през XXI век, с която смятал, че ще се подобри човечеството.
На 9 февруари 1935 г. в списание „Tesla Liberty Magazine“ е публикува статия, озаглавена “ Машина, която ще сложи край на войната. „. Навярно ще бъдете удивени от изразената в нея вяра на учения в стерилизацията и стратегическото събиране на индивидите.
„До 2100 г. евгениката ще се прилага повсеместно. В миналият век е действал закона за оживяване на по-приспособения, като се отстраняват най-нежеланите щамове. Човек от съжаление се намеси в работата на природата. В резултат на това се съхраняват и размножават неподходящи видове. Единствения метод, който се съгласува с нашите представи за цивилизацията и расата, се заключава в предотвратяване на размножението на негодните, чрез стерилизация и съзнателно управление на брачните инстинкти.
Някои европейски страни и редица райони в Америка стерилизират престъпниците и лудите. Но това е недостатъчно. Поддръжниците на евгениката са съгласни, че институцията на брака трябва да се усложни.  Разбира се, на нито един от тези, които не могат да бъдат достойни за родители, не може да се даде разрешение да се възпроизвежда.“
Тесла не е бил единствения, който е разсъждавал така. Интересното е, че изобретателят е имал психически отклонения, така че според вярванията си, той би трябвало да бъде един от първите, които трябва да се лишат от създаване на потомство.
Но тази прогноза се съгласува и с други.
Например, ученият е предсказал, че до 2035 г. постът на  министър на здравеопазването и физическото възпитание в САЩ ще бъде един от най-престижните. Стимулаторите като кафе, чай и тютюн ще излязат от мода, а алкохола ще стане „еликсир на живота“.

В Белгия варят бира, в която съдържанието на алкохол е 1,5%. Тя се е пиела по време на обед и вечеря.
До 1970 г. тази бира се е давала в училищните столове, но след това била изместена от газираните напитки.
Днес има доста подръжници на бирата, които искат тя отново да се дава на учениците, защото е по-полезна от Coca Cola.

Технологията за анализ на топлинно изображение в близко бъдеще ще може да определи дали дадено лице е пияно, преди то да премине границата на благоприличие.
Софтуерът е разработен от гърци. Той ще определя автоматически, дали човек е пил прекомерно алкохол. Това става само като се изследва относителната температура на различни точки по лицето.
Групата от разработчици е използвала два алгоритъма, за да определи дали дадено лице е достатъчно пияно.
Първият е просто измерване на топлината на определени точки по лицето. Получените стойности се сравнява със стойностите от база данни, съдържаща изображения на трезви и пияни хора. Поради разширяването на кръвоносните съдове под влиянието на алкохола върху снимките могат да се видят светли петна с по-висока температура. Такъв подход може да се използва и на летищата за откриване на хора, заразени с грип или други болести, предизвикващи повишаване на температурата.
Вторият подход се основава на сравняване на температурите на различни части на лицето и общата оценка от това. В частност, учените забелязали, че при пияния температура на носа и лицето изглежда малко по-низка.
Комбинацията от двата алгоритъма може да работи достатъчно ефективно, за да се сканират хората на публични места или желаещите да си купят алкохол.

Той се приближи към една малка масичка до леглото. Там обикновенно поставяха лека вечеря за негово светейшество, ако случайно се събудеше през нощта.
На масичката неотклоно присъстваше и чаша сладък нектар от Везувий „Христова сълза“ или La rima Christi.
Това е вино с много приятен вкус, добивано от лозята, които се отглеждат в полите на Везувий.
Тази напитка бе получила името си от набожните християни. За всяка капка от това вино един истински ценител на алкохола би дал дори и кръвта си.

Животът е тъй безсмислено-жесток, че ако човек остане напълно потопен в него, би го изживял с голяма мъка. За туй всеки безсъзнателно се стреми към нещо друго. Един се насочва към религия, друг към богатство, трети към хазарта, политика, изкуства…. бързо и неусетно се забърква във всичко това, но се чувства много по-добре.
За мнозина държава произлиза от глагола държа и си казват:
— Дръжте държавата за всичко! Тя е длъжна да ни поддържа!
А Отечество сигурно идва от глагола тече и човек си мисли: „Колко хубаво би било ако течаха, държавни и обществени средства, към моя собствен джоб!“
Демокрацията има за психологическа основа едно от най-неизменните човешки качества завистта, тъй както любовта към клюкарството е основа на всичко.
Животът е наистина едно изпитание. Най-просто казано в него ни се предлагат различни съблазни, за да бъдем изпитани. Повечето хора, то се знае, веднага се улавят на въдицата. Животът ги потупва по рамото и им казва със задоволство: „Браво!“ — и вече се грижи за тяхното благополучие докрай. На ония малцината, които се стремят да останат праведни, съдбата тутакси им обръща гръб с думите:
— Господа, вам ще се отплатя на онзи свят!
Дай на българина власт и той започва да се разпорежда като на вражеска територия.
В този живот се чувстваме като случайни играчи, уловен без шанс. Той трябва да бъде съвсем друг, а се оказа нищожен. Заплетен в него, усещаш, че няма изход. И затова непрестанно гледаш към вратата, кога най-сетне ще се свърши всичко това, за да си отидеш там, където би било много по-добре.
Животът никак не е лош, когато можеш да го живееш. Нито смъртта е страшна, когато можеш да умреш. Страшно е, когато не можеш вече да живееш, нито да умреш.
Хората са като думите в чужди език, някои отведнъж прилягат, точни и ясни, и веднага се запаметяват, други напротив, остават само смътни следи в паметта ти.
В живота си ти летиш с главоломна бързина в някакъв влак. Отгде иде той — и къде отива? Ти не знаеш. Никой не знае. Влакът иде от вечността — и лети към друга вечност.
Ти поглеждаш само за миг през прозореца. Пред тебе профучават неясните очертания, свят ти се завива и ти не разбираш нищо от тоя откраднат миг. Но този единствен миг е земният ти живот. Той е едно мигновено контрабандно промъкване от едно небитие — до друго.
Последната дума е на Негово Величество Живота. Ти желаеш да правиш вази, но той може би ще поиска от тебе гърнета.
Тайната на добрия живот е много проста, тя е в съвестта. Необходимо ли е да я имаш?
Човек не е друго освен едно създание с „весела“ съвест. Оня, който е наказан от провидението с тежка, мрачна съвест, той не е за живота.
Едно разбрах с положителност през моя живот, че навсякъде може и без мене.
Докато си млад и гледаш живота в лицето, той ти се вижда може би елементарен, но привлекателен. Чак по-късно, когато започнеш да го гледаш като отминава, виждаш гърба му с безобразната гърбица и си мислиш: „Боже, какъв урод бил всъщност!
Животът е като коня, почувства ли, че ездачът е несигурен, може да го хвърли.
Или като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.
Животът е река, в която се хвърляме, за да я преплуваме, но някои от нас се давят. Умният е предпазлив, върви по брега и търси брод. Накрая излиза щастлив на другия бряг.
Животът е препълнен с такива обидни несъвършенства, че по-чувствителни и честолюбиви натури се стесняват да бъдат сериозни и трезви.
Дълго време мислех, че  е вреден алкохолът, по-късно хвърлих вината на тютюна, а после на месото. Най-после разбрах, че ми вреди просто неумението да живея.