Веднъж, в един от градовете на Съветския съюз, било обявено, че театърът ще представи богохулен фарс “ Христос в куртка“. На премиерата били поканени, комсомолци, студенти,…. залата била препълнена.
Главната роля изпълнявал актьор, който често бил в близкия кръг около Хрушчов. Той бил истински марксист и съзнателен атеист.
На сцената бил издигнат „църковен трон“, с кръст направен от бутилки за бира и водка. Пред него били разхвърляни пепелници и счупени бутилки от алкохол.
Пред престола се мотаели „свещеници“, чието служение трябвало да бъде придружено от пиянски викове и не съвсем целомъдрени движения. Около „престола“ били разположени маси от механата, където възрастни монаси играели карти и пиели водка.
На сцената излязъл актьор изобразяващ Христос. Той бил облечен в хитон и наметнат с плащ. В ръцете си държал голямо Евангелие, от където трябвало да прочете първите два стиха на Блаженствата. След това трябвало да хвърли книгата на пода, да съблече хитона и да кресне:
– Дайте ми куртката.
Но тогава се случило нещо неочаквано.
Актьирът прочел с достойнство първите два стиха и без да прекъсва, продължил нататък, докато стигнал края на главата. Отдавна бил пропуснат моментът, когато трябвало да захвърли хитона и Евангелието и да поиска куртка и шапка. Суфльорът отчаяно му давал знаци. Зрителите в залата замрели, чувствайки, че нещо не е както трябва.
Но актьорът продължил да чете. Той прочел всички блаженства, след това за прелюбодействието, за клетвата, за непротивенето на злото и спрял, когато прочел и последния стих на 5 глава от Евангелието на Матей.
След това актьорът извикал високо:
– Приеми ме, Господи, когато дойда в Твоето Царство.
И слязъл от сцената облечен в хитона и с Евангелието в ръка…..
„Не се лъжете. Бог не е за подиграване. Каквото посее човек, това и ще пожъне.“

С какво Кадафи е бил по-лош, от тези, които го унищожиха. Ето какви предимства имаше страната му, когато той беше на власт:
1. Бензинът е бил по–евтин от водата. 1 литър бензин е струвал 0,14 $.
2. На младоженците са се подарявали 64 000 $  за покупка на квартира.
3. Образованието и медицината са били напълно безплатни.
4. На всеки член от семейството държавата е плащала по 1 000 $ субсидии годишно.
5. Обезщетенията за безработица са били 730 $.
6. Той е закрил военните бази на НАТО.
7. Заплатата на една медицинска сестра е била 1000 $.
8. За всяко новородено са изплащани по 7 000 $.
9. За откриване на личен бизнес се е давала еднократна помощ от  20 000 $.
10. Големите данъци и налози са забранени.
11 . БВП на глава от населението е $ 14,192.
12. Образование и обучение в чужбина за били за сметка на държавата.
13. Верига магазини са продавали на символични цени основните хранителни продукти за многодетни семейства .
14. За продажбата на продукти  с изтекъл срок за годност са се налагали големи глоби и нарушителите били задържани от специална полицията.
15. Част от аптеките са пускали безплатен лекарства.
16. За фалшифицирането на лекарства се е предвиждало смъртното наказание.
17. Наеми не е имало.
18. Населението не е плащало консумираната енергия.
19. Продажбата и консумацията на алкохол е била забранена.
20. Не са се отпускали кредити за покупка на кола и апартамент, защото никой не е имал интерес от това.
21. Услуги за недвижими имоти са били забранени.
22. Закупуването на автомобил до 50 % са били изплащани от държавата.
23. Когато е бил на власт, той е изгонил от страната международните корпорация.
Само при Муамар негрите в южната част на Либия са придобили човешките си права.
През четиридесет години на властване на Кадафи, населението на Либия се е утроило.
Продължителност на живота в страната се е увеличил от 51,5 на 74,5 години.
Кадафи бил решил да оттегли Либия от международната банкова система и примера му искали да последват още 12 арабски страни.

В малък град в южната част на САЩ прокурорът призова първия си свидетел в съда, възрастна жена.
Обърна се към нея и я попита:
– Госпожо Джонс, познавате ли ме?
– Разбира се, че ви познавам, господин Уилямс. Зная ви още от малко момче, но честно казано вие ме разочаровате. Вие лъжете, изневерявате на жена си, манипулирате хората и говорите лоши неща зад гърба им. Вие се смятате за голяма работа, но на вас не ви достига мозък, за да разберете, че сте само един незначителен бюрократ.
Прокурорът остана в шок. Не знаейки какво да прави по-нататък, показва в другия край залата и пита:
– Госпожо Джонс, познавате ли адвоката?
– Разбира се, че го зная. Господин Брадли също го познавам от малък. Ленив, нетърпим и има проблеми с алкохола. Той не може да изгради нормални отношения с никого, а неговата адвокатска кантора е най-лошата в целия щат. Да не говорим, че изневерява на жена си с три различни жени. Между другото, една от тях е вашата жена. Да познавам го.
Адвокатът ни жив, ни мъртъв.
Съдията моли юристите да дойдат при него и тихо казва:
– Ако някой от вас идиоти, попита тази жена, дали ме познава, ще ви изпратя всичките на електрическия стол.

Жителите на Залуква от Ивано-Франковска област се отказали от алкохола. Това направили заради свои близки. Към сухия закон се придържат повече от сто селяни. Обетът да не пият алкохол е вписан в специална „Златна книга на трезвеността“, която се съхранява в местна църква.
Дори по време на големи празници на масата, вместо бутилка вино се слага изворна и минерална вода, но това не разваля настроението на хората.
Селото вече е по-спокойно по сватбите, клубовете и магазините. Психиатър е уверен, че вярата лекува всяка зависимост. Но не всички могат да преминат през изпитанията до край.
Да се борят с алкохолизма местните хора призовават и минаващите през селото им.
При влизане в Залуква първото, което виждат гостите е „Кръста на трезвеността“.

Тръгвам към блока и както обикновено пенсионерите седят на пейката, децата крещят и викат на детската площадка, а млади и стари са излезли да се насладят на последните топли есенни лъчи.
Вече към блока чувам неопределено мучене и гледам насреща се придвижва с несигурна крачка нашият съсед.
Той е рибар, но често обича да си попийва. Обикновено се губи една година по моретата, а след това се подвизава наоколо, зареден с няколко чашки алкохол. Винаги е весел.
Разтърси ръката ми и нещо нечленоразделно излезе от устата му. Някаква пияна абракадабра съпроводена с продължително съскане, след което следваха непонятни гласни и съгласни звукове.
Тук моя „процесор“ блокира и аз замрях с поредното глупаво изражение на лицето, опитвайки се да анализирам чутото и да оформя някаква смислена фраза.
Изведнъж се сетих, че при всяка наша среща той все се оплаква, че не може да оформи документите си са поредното пътуване по море, поради неотстъпчивата ни бюрокрация, но тъй като гласът му звучеше радостно реших, че този път е успял навреме със всичко. За това му казах:
– Браво! Поздравявам те! Желая ти успех!
Едва доловимо усещам, че някой ме дърпа за ръката, гледам съседката, която живее под нас. Усмихва ми се и ме пита:
– Защо си такава?
– В какъв смисъл? – недоумявам аз.
– Човекът ти казва, че много те уважава, а ти…..
– Какво? – заливам се в смях. – Стори ми се…..Забавен диалог се получи между нас.
„Ти с твоя обичаен репертоар“ – изненадва ме моята „душевна глухота“.