Архив за етикет: алергия

Път, който „изяжда“ смога

Над по-големите ни градове, често се усеща надвисналия смог от замърсен въздух, който е причина за много заболявания и алергии. Такова напластяване на замърсени газове унищожава природата, а с нея и самите нас.
Може ли да се направи нещо по този въпрос?
Италианската компания Italcementi е създала цимент, който буквално“поглъща“ смога.
В химическия състав на този цимент влиза титанов диоксид, който „се активира“ под действието на слънчевите лъчи.
Контактувайки с повърхността на пътното платно замърсеният въздух се окислява, преобразувайки се в безвредни нитрати или сулфати, а след това просто се отмиват от дъждовната вода.
Първият „зелен път“ вече е построен в САЩ.

Учени са създали вегетарианско месо

Учени от Европа са създали месо за вегетарианци, което по вид и вкус напомня на обикновеното месо от животни, но 100% от продуктите в него са зеленчуци.
Заместителят на месо е разработен от виенски учени в Университета на природните ресурси и науката за живота заедно с колеги от Университета на Вагенинген, както и служители от 11 фирми, ангажирани в производството на храни, в рамките на проекта „LikeMeat“.
Инициаторът на проекта е Флориан Уайлд, изследовател от Института Фраунхофер, твърди, че производството на този продукт не носи никакви екологични рискове. Планира се в скоро време растителния заместител на месото да се пусне в промишлени мащаби. Той ще се отличава с ниска цена и дълъг срок за годност.
В идеалния случай, продуктът е подходящ не само за вегетарианци, но също така и за хора, страдащи от алергии.
Прототипът за производство на „псевдо месо“ е получен от учените в лабораторни условия. Миниатюрна фабрика изготвя лист месо с дебелина 1 сантиметър. На продуктът може да се предаде каква да е форма.

Какво е това индиосинкразия

От гръцки ιδιοσυνκρασία, буквално означава „собствен“ + „смесване“, в най-общ смисъл е характерната за даден човек смесица от привързаности и отвращения, с които откликва на околната среда .

Понятието се употребява, за да обозначи болезнената реакция на някои дразнители, или точно обратното – неестественото влечение към такива.

В медицината означава индивидуална особеност на организма да реагира отрицателно на известни храни, сетивни възприятия и други.

В разговорната реч това най-често се изразява като: „Не мога да понасям“, „Като си помисля само и ми се разваля настроението“.

Отхвърляне , продиктувано преди всичко от вкус, а не от физиология или психика. Това не е алергия. Индиосинкразията за разлика от алергията няма рационални корени и разумно оправдание, тя винаги е индивидуална и се появява спонтанно.

Александър Суворов не е понасял огледалата. В домовете, в които пребивавал, ги махали или ги покривали.

Йосиф Бродски не можел да търпи две неща. Не понасял, когато се пеят стихове. Веднъж с китара разбил главата на изпълнителя. Не можел да търпи и всичко свързано с Франция и френския език.

На Алберт Айнщайн се приписват страни битови особености. Не обичал да носи чорапи и използвал всяка възможност да не ги обува…..

Защо се почесваме

Желанието да се почешем не е сериозен проблем, но може да ни донесе малък дискомфорт.

Изследователи от медицинския факултет от Еврейския университет в Ерусалим заедно със своите бостънски колеги са успели да разгадаят тайната на желанието да се почешем и как можем да го прекратим.

Усещането на сърбеж е предимно върху кожата и донякъде прилича на болката. За разлика от нея, сърбежите са съпроводени с подбуждащ ефект.

Изследователите са открили два вида почесвания. Първото е провокирано от хистамина, предизвикващ възпалителни процеси, които са резултат от проникване в кожата, като например, алергия от цветния прашец.

Втората причина за почесване е възпаление на кожата или когато тя е суха.

Изследователската група е открила неврони, които пречиняват сърбежа и изпращат сигнали към мозъка. Учените са успели да отделят тези неврони и да анулират действието им.

В медицинската практика е доказано, че могат да се прекъснат неврони, които изпращат импулси на мозъка.

Тези изследвания дават възможност да се развият нови ефективни методи за борба със сърбежите, а също и за суха и възпалена кожа.

Зелените зеленчуци предпазват от бактерии

Зелените зеленчуци защитават организма срещу патогенни бактерии, това е заключението, направено от учени в австралийския Институт по молекулярна имунология. Оказва се, че зеленчуците са по-важни, отколкото се смяташе досега, тъй като те са от съществено значение за поддържане на популациите на някои имунни клетки, осигуряващи нормалните движения на червата.
Става дума за лимфоцитни клетки ILCS, които живеят в лигавицата на храносмилателния тракт и защитават организма от „лошите“ бактерии в червата. Учените смятат, че тези клетки играят важна роля при хранителни алергии, възпалителни заболявания, затлъстяване и дори могат  да предотвратят развитието на рак на дебелото черво.
Австралийскит учени са открили ген T-bet, който е много важен за образуването на ILCS. Интересното е, че този ген реагира на храната, която ядем, и на специалните протеини в зелените листни зеленчуци, като зелето. Активизира сигналния път на гена T-bet и съответното производството на имунни клетки.
В резултат от консумацията на зелени зеленчуци се увеличава броя на имунните лимфоцитни клетки, които произвеждат специфичен хормон, наречен интерлевкин-22. Този хормон предпазва организма от  нахлуването на бактерии. Експериментите показват, че без гена T-bet, един човек е по-податлив към бактериални инфекции, които навлизат в организма през храносмилателната система.
Високите нива на ILCS помагат за поддържането на здравословна околна среда в червата, насърчават бързото зарастване на малки рани и ожулвания, които са често срещани в тъканите на червата. ILCS също може да играе роля в борбата срещу рака. Учените тепърва започват да разбират колко важни са тези имунни клетки за човешкото здраве.
Изводът е прост. Ако искате да се разболяват по-рядко от бактериални инфекции, яжте повече зелени зеленчуци. Благодарение на откритието на австралийските учени ще се разработят лекарства, които ще повишават нивото на ILCS и устойчивостта към инфекциите.