Веднъж С.И.Ожегов заедно с колеги дошъл в Ленинград. Той помолил един шофьор на такси:

– Закарайте ни до академията, – Ожегов имал в предвид Академията на науките.

Шофьорът просто погледнал Сергей Иванович и видял свещеническо лице, акуратна с годините посивяла бяла брада и маниери на стар аристократ.

И шофьорът ги откарал, но ….. до Духовната академия.

Ожегов е автор на обемния тълковен речник на думите в руския език.

Първото издания на този огромен труд е излязло на бял свят през 1949 г. под редакцията на академик С.П.Обнорски.

Ожегов е работел до края на живота си върху речника, като е усъвършенствал структурата и състава му.

През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Бащата на известният онколог академик Блохин бил провинциален лекар.
Веднъж той влязъл в двора, приближил тъста си и отскубнал няколко косъма от брадата му. След това разказал на тъста си, за какво му били нужни космите му.
При него дошла една жена, която смятала, че в гърлото й растат косми. Той помолил жената малко да почака, докато се приготви за лечебната манипулация и изкочил на двора.
След това поставил пациентката в една тъмна стая и с пинцети дърпал рязко в гърлото й. След това бързо изкарал пинцетата и показал скритите в другата ръка косми.
– Ето какво ви е пречело.
Много години тази жена пишела благодарствени писма, в които многократно повтаряла, как ходила при най-добрите специалисти в Москва и те й казвали, че й няма нищо, но никой не се заел да й помогне.

В началото на осемдесетте години академик Михаил Бронщейн, живеещ в Естония, решил да посети Унгария. Приятелите му го помолили да донесе херинга.
И о, чудо! Точно около влака продавали такъв вид риба. Академикът бързал за влака и за първи път в живота си решил да вземе без ред, като ветеран от Великата отечествена война.
Хората, предимно естонци, неохотно му отстъпили. Но един възрастен естонец заявил:
– Аз също съм ветеран.
– Тогава и вие вземете без ред, – любезно предложил академикът.
– Аз нямам такова право. Воювах от другата страна.
– Защо толкова лошо сте се били? Сега вече не очаквате нищо.

Веднъж известният академик И. П. Павлов седял на една пейка в парка и четял Библията. Край него минали няколко младежи.ига, ръка,
Виждайки го с книга в ръка, един от тях подхвърлил:
– Какво четеш, дядо?
– Библия, – отговорил той.
– Ах, каква изостаналост, пълна тъмнина! – махнал с ръка младежът и си тръгнал.
Той не знаел кой седи пред тях, нито какво действително се съдържа в Библията.