Един човек умрял. В живота си той бил направил много злини, за това застанал пред портите на Ада, където го чакал един ангел. Той му казал:

– Ако си спомниш поне едно добро нещо, което си направил през живота си, ще те отведа в Рая. Помисли добре!

И човекът си спомнил, как веднъж, когато минавал през гората, той видял паяк на пътя си и го заобиколил, за да не го смачка.

Ангелът се засмял и му пуснал една паяжина, по която да се покатери до Рая. Другите осъдени хора, стоящи наблизо, започнали също да се катерят по паяжината. Човекът видял това и изтръпнал. Започнал да ги избутва, защото се страхувал, че мрежата няма да издържи и ще се скъса. И тя наистина се скъсала и той отново паднал в Ада.

– Съжалявам, – казал ангелът, – Твоята загриженост за себе превърна единственото добро нещо, което си направил в живота си в зло.

Един лекар отишъл като мисионер в Индия. Той отдал всичките си сили и знания, за да помогне на болните и страдащите. Индийците го обикнали, защото състрадавал и съчувствал на болките и мъките им.

Един човек виждайки колко е популярен този лекар, попитал един индиец:

– Защо обичате и сте толкова предани на този лекар? Той дори не е от вашия народ!

Индиецът казал:

– Моята болка той прие като своя.

Така и Исус дойде за болните и наранените. „Взе на Себе Си немощите ни и със болестите ни се натовари“.

Той дойде да спаси хората, да уталожи Божия гняв и да ги изкупи от тържищата на дявола. Христос възтържествува над смъртта и ада. И го направи по единствено възможния начин – чрез Голгота.

Един инженер умрял и отишъл в ада. Там не му харесли много от нещата и за това започнал да въвежда нововъведения. Скоро пуснал климатик, освежител в тоалетната, ескалатори…

Господ звънал на дявола:

– Как сте там?

– Много добре! Имаме си климатик, освежител в тоалетната, ескалатор и не се знае какво още ще направи този инженер.

– Вие си имате инженер? – изненадал се Господ. – Тук има някаква грешка. Инженери не отиват в ада. Я ми го изпрати.

– За нищо на света. Харесва ми да си имам инженер.

– Ела горе веднага и ще се съдя с теб!

– А от къде смяташ да си вземеш адвокат?

А смехът е и любопитство. Той е свободата на интелекта и не се води по общоприети обичаи. Сам анализира и достига до изводи, колкото и ненормални да изглеждат.
Не става дума за идиотския смях, а за смеха като способност да се издигнеш. От птичи поглед да погледнеш мърлявите житейски коловози и да прецениш реалните мащаби и същността на явленията.
След като си умреш от смях, защото, ако не си умреш от смях, ще трябва да си умреш от яд, от мъка или просто да си умреш. По избор.
Смъртта винаги е заемала почетно място в пантеона на Хумора.

Един човек умрял. Неговото куче легнало до него и също умряло.
И ето душата на човека стои пред вратата с надпис „Рай“, а до него душата на кучето му. На вратата има упътване: „Забранено е влизането с кучета!“
Човекът не влязъл, а минал покрай нея.
Продължили по пътя двамата – душата на човека и на кучето. И ето втора врата. На нея нищо не пише, но там седял старец.
– Извинете ме, уважаеми,….
– Аз съм Петър.
– А какво има зад тази врата?
– Там е раят.
– А с кучето може ли?
– Разбира се!
– А по-рано, каква беше тази врата?
– Ада. До рая идват само тези, които не оставят приятелите си.