Айфеловата кула, Колизеумът и Бранденбургската врата са прекрасни паметници на културата и архитектурата, но трябва да призная, че своята привлекателност имат и места, където туристите не могат да се движат сред многобройни тълпите, защото те са подценени, дори и от градовете, които се близо до тях.
Замъкът Кинта да Регалейра е включени като част от дворцовия комплекс, в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Той е едно от най-романтичните места в Португалия.
Главната мистерия на Регалейр е кладенец слизащ в дълбините на земята. Спиралната галерия идваща около него има девет нива, всяко ниво има петнадесет степени. Тези девет нива символизират деветте кръга на Ада, Чистилището и деветте кръга на рая, описани от Данте.
На стената на кладенеца – сияе триъгълник, символ на масонството. Мнозина вярват, че замъкът се е използвал за срещи на масонски събирния, но писмени доказателства за това не са намерени.

Един проповедник говорел за ада. Хората умълчани слушали какво ги очаква на това място. Говорещият със специален акцент произнесъл думите „скърцане със зъби“, за да предизвика по-силен ефекта и да повлияе на тези, които още не са спасени или повярвали, но с единия си крак са в света.
Една жена не издържала и се обадила от мястото си:
– Но аз нямам зъби!
– Няма значение, – казал проповедникът, – там ще ви дадат ….

Революцията трамплин за скок в ада  ли е или Божието царство на земята?
Едно и също събитие едни наричат революция, а други преврат и бунт.
Без значение колко героично или страшно ни изглежда всичко това в нашите очи, по-добре е да знаем мнението на Бога. Защо?
Защото във всичко това, независимо как го виждаме и възприемаме, загиват много хора.
На първо място трябва на разберем какво е мнението на Всевишния за всички тези конфликти. Наистина ли тези, които наричаме герои отиват директно в рая? Или отвоювайки своята си земя, са осъдени да бъдат в ада?
Кои са тези, които правят революциите?
Ако човек не може да укроти характера си, той не е способен да стане баща и пример за децата си, не може да внесе някакъв принос за развитието на културата, морала, икономиката ….
Ако всичките му способности са да руши, чупи и крещи, той служи само за срам!

Това е нещо като паралелна вселена, която се простира във всеки от нас. Тя може да се затегне или да те освободи. За нея можеш и да премълчиш или да я претвориш в буйни редове, изкласили като нива.
Когато пишете вие смело можете да разкриете своите мисли, възгледите си за живота, вашите впечатления, тайни и страхове си, скривайки ги в стихове или проза.
Писането е свобода на мисълта. То често прониква в света на мечтите, дори отвъд границите на адекватни идеи , но именно прескачането на тази граница на здравия разум и абсурда привлича.
Вие можете сами да създадете такъв свят и да го населите с хора, растения, гноми, ………
Можете да създадете идилия, която всеки момент сте способни да съсипете и да я превърнете в ад.
В този случай за вас е без значение, как ще реагират другите хора на вашето творение, но това не е, защото не цените чуждото мнение или сте егоист. И вие ще сте напълно прави.
Писането не е професия, в която трябва да следваш съветите на другите. Защото ако тръгнеш след критиците, ще загубиш свободата си да твориш, ще станеш пешка в нечии мисли.
Практикувайте това, което е в душата ви, пишете със сърцето си, не задържайте това в себе си.
И кой знае, вашето увлечение може да доведе до нещо по-голямо….

Събрала се групичка от хора, които рядко можеш да видиш заедно. Те обсъждали интересна тема: „Кога човек се чувства по-добре?“.
Католикът казал:
– Когато се изповядам на свещеника, аз се чувствам по-добре.
Православният тихо добавил:
– Когато поставя свещичка пред богородица ми поолеква.
Баптистът въздъхнал:
– Прочитам десет глави от Библията и се чувствам отлично.
Евангелистът се похвалил:
– Аз разказах на десетима изгубени за ада и ми поолеква.
Педесятникът напористо отсякъл:
– Ставам сутрин в пет часа и се моля до десет, и се чувствам удовлетворен.
Накрая харизматикът добавил:
– Направих списък на греховете си и ги окачих на кръста, след което ми стана по-добре.
Исус погледнал групата, въздъхнал и с болка казал:
– Аз страдах, умрях и възкръснах за вас, за да се почувствате по-добре и да не се занимавате с тези глупости.