Син пияница и злобна снаха не даваха на една възрастна жена да прекара спокойно старините си. Унижаваха я, оскърбяваха я, взимаха всичките ѝ пари от пенсията и я доведоха до такова състояния, че тя реши да сложи край на живота си.
Тя седна на пейката пред тях, потобена в огорчение и мъка. Нямаше за какво вече да живее, а и в този ад, в който беше сега не можеше да остане повече.
Към нея приближи старец с бяла като сняг коса и дълга брада. Лицето му излъчваше топлина и спокойствие. Той погледна към жената и я попита:
– Накъде си се запътила? Знаеш ли какво очаква самоубийците? Там ще ти бъде много по-зле, отколкото ти е сега у дома. Защо не отидеш в църквата и не се помолиш на Бога?
– Аз не знам да се моля, никой не ме е учил на това.
– А греховете ти? – попита старецът.
– Какви грехове мога да имам? – изненада се жената. – Цял живот съм се мъчила и угаждала, а сега ме обиждата и огорчават.
И изведнъж тя започна да си припомня всичките си лоши дела, които беше забравила, за които никой не знаеше, освен нея….
Старата жена се изплаши:
– Научи ме как да се моля!
– Поискай прошка от Бога за всички тези минали дела. И ходи на църква.
Жената погледна към старецът, но той беше изчезнал. Тя се смути още повече…
Наведе глава и обляна в сълзи поиска прошка от Бога за своите злодеяния.

Етиопската пустиня Данакил заслужено носи прозвището си „ад на земята“. Ако отидете там, това ще бъде най-лошата ви екскурзия в живота. Такъв пейзаж няма никъде другаде, дори и в самия ад.
Ако попаднете само веднъж в тази пустиня, няма да искате да летите до Марс, защото в нея човек се чувства като във космоса.
Усеща се катастрофалния недостиг на кислород, трудно се диша, но за това пък има изобилие от зловони изгарящи газове, които се отделят под краката от вулканичната повърхност с плаваши камъни.
Да пътуваш до тук е равносилно да искаш да скъсиш или загубиш живота си. Горещината е + 50 градуса.
Опасност има при пробуждането на вулкана. Можеш да се свариш в горещата му лава и за цял живот да се надишаш на серни изпарения.
Освен това, често в борбата за вода и храна, тук туристите ги  очакват полудиви племена от областта Афар, които са въоръжени и гладни. Те могат да бъдат неприятно приложение към неземната красота на пустинята Данакил.

Продължава изгонването на арабите от защитената от Египет територия на ивицата Газа, а през това време военните унищожават палестински села по границата, като част от така наречената „буферна зона“.
Странно е, но на обществеността, включително арабските представители мълчат по този въпрос. Египетските власти вече са  заявили, че няма да се въздържа от предприемането на мерки срещу мюсюлманските духовници, ако под джамиите, в които те служат, бъдат намерени контрабанда тунели. За това е писано в египетските медии.
Египетската армия е унищожила повече от 800 домове. И това не е предела, планира се буферна зона да отидат до 500 метра навътре в Газа и, 13 километра по протежение на границата с Египет. В допълнение, на границата е планирано да се направи ров 20 метра дълбок и толкова широк.
Към края на миналата седмица 200 семейства от бъдещата „буферната зона“ вече са приели компенсации, за да се изселят от домовете си. 680 семейства все още се отказват от получаването на обезщетение.
Президентът на Египта Абдул Фатах аль-Сиси се е аргументирал за необходимостта от тези действия със скорошния терористичен акт в град Ел-Ариш върху египетските части на Синайския полуостров, в резултат на което са загинали 31 египетских войника от въоръжените сили.
На катарския телевизионен канал „Ал Джазира“ действията на египетските власти се сравняват със събитията от 1948 г. – Накба или „катастрофа“ на арабски – когато арабите е трябвало да напусне територията на бъдещата еврейска държава след поражението си в арабско-израелската война. В същото време, египетската информационна агенция „Ал-Ахрам“ твърди, че в Газа жителите се отнасят с разбиране към тези дейности, тъй като „терористите са превърнали живота им в истински ад“.

Умрели три баби и се възнесли на небето. Срещнал ги Свети Петър и ги предупредил:
– Ще ви задам един въпрос, ако правилно отговориите ще отидете в рая, иначе в ада.
Въпросът бил: Какво е това Пасха?
Първата баба казала:
– Това е много хубаво нещо. Всички хора излизт на парад, носят знамена и балони, а от подиума други им махат с ръце.
Свети Петър възмутен казал:
– Отивай в ада!
– О, това е такъв хубав празник, – запонала втората баба притеснено, – украсява се коледна елха, раздават се подаръци, идва дадо Мраз със Снежанка …
Реакцията на Свети Петър бил светкавична, той изпратил втората жена при първата.
Започнала тържествено третата баба:
– Великден произхожда от еврейския празник Пасха. Тогава си спомняме мъките, смъртта и възкресението на Христа. Юдеите го хванали и той бил осъден да бъде разпнат на кръст. Той умрял на Разпети петък. Тялото Му свалили от кръста и Го положили в една пещера, а входа ѝ закрили с камък.
Свети Петър бил поразен:
– Браво, вие сте само за рая, колко много знаете!
Но бабата продължила:
– И в края на всяка зимата Христос премества камъка от входа на пещерата и поглежда сянката си. Ако тя е дълга означава, че и зимата ще бъде дълга …..

Веднъж царят срещнал един страник.
– От къде идваш? – попитл царят човека.
– От ада, – отговорил той.
– А какво прави там?
– Трябваше ми огън, за да си запаля лулата. И реших да попитам жителите на ада дали ще споделят малко огън с мен.
– Е и , успя ли да си вземеш огънче? – попитал царят.
– Не , казаха ми, че не разполагат с него. Попитах ги, как е възможно това? На което домакинът на ада ми отговори:
– Ние тук нямаме огън, всеки идва със своя собствен.