Колко често сме чували думи казани по наш адрес, но не отговарящи на истината? Това ни е причинявало не само болка и разочарования, но и невъзможност да се изтрие всяка такава нелепост. Опитът да се оправдаем и да докажем истината, като че ли още повече затлачва нещата.
Сократ се е справил с този случай доста добре.
Той се обърнал към този, който го осведомил за клеветите, които отивали за негова сметка и казал:
– Тук няма никаква клевета. Аз не виждам в себе си и капка истина от това, което те казват.

Европейски изследователи, с участието на експерти от университета в Кеймбридж работят по проект, наречен Pursuit  „Преследване“ в рамките, на който се развива нова архитектура за Интернет, която отхвърля използването на сървъри.
Както е посочено в описанието на проекта, “ Интернет на бъдещето“ ще бъде изграден на принципа на партньорската мрежа, която широко използват торент тракерите. В такива мрежи, няма сървъри и техните функции се изпълняват от компютрите на обикновените потребители.
Новата уеб-базирана архитектура осигурява разпределено, децентрализирано съхранение на информация, която може да бъде намерена в паметта на компютри, таблети или смартфони, които са свързани към мрежата. Чрез този подход расте скоростта на обмена на данните, повишава се и надеждността на съхранението им. Необходимата част може да бъде свалена не на едно, а на няколко места.
Кога новият проект ще премине от тестване в клиентската среда е неизвестно, но функциониращ прототип на „Интернет на бъдещето“ има и сега. Следва да се отбележи, че развитието на архитектурата Pursuit е от 2010 година. Авторите на проекта подчертават, че акцент в новата архитектура е отделен не само на информацията разположена в мрежата, а и на уеб адреса, на която тя е на разположение.
Мисля, че това не е толкова проста идея.
Надеждност и скорост на достъп до един-единствен елемент на информация расте пропорционално на вероятността да се загуби завинаги.
Тук учените математици би трябвало да имат в предвид жизнеспособността на такава система в условията на бедствия, войни и т.н.

Той дойде до адреса и натисна клаксона. Изчака няколко минути и отново наду клаксона. Това беше последната му заявка за днес. Мислеше си да тръгне, но вместо това паркира колата, отиде до вратата и почука….

– Един момент моля, – чу се слаб женски глас.

Той чу как нещо се влачи по пода.

След дълга пауза, вратата се отвори. Пред него стоеше малка деветдесет годишна жена. Тя беше облечена в памучна рокля и на главата си имаше шапка с воал, като от филмите на 40-те години. До нея имаше малък куфар.

Апартаментът изглеждаше така, сякаш никой не е живял в него в продължение на много години. Всички мебели били покрити с бели чаршафи.

– Ще ми помогнете ли да отнеса чантата си до колата?- каза жената.

Той занесе куфара в колата, а след това се върна да помогне на жената. Тя го хвана за ръката и тръгна заедно. През цялото време тя продължаваше да му благодари за показаната добрина.

– Няма нищо, – каза й той, – старая се да се отнасям към клиентите си така, както искам да се отнасят към моята майка.

– Вие сте много добър младеж, – каза тя.

Когато седнаха в колата, тя му каза адрес, на който искаше да я закара, а след това попита:

– Можем ли да минем през центъра на града?

– Но това не е най-краткия път? – бързо каза шофьорът.

– О, нямам никакви възражения. За никъде не бързам. Аз и без това отивам в болницата.

Той погледна в огледалото за обратно виждане. Очите й блестяха.

– Моето семейство отдавна вече го няма, – продължи тя с тих глас, – лекарят ми каза, че не ми остава много още.

Той протегна ръка и изключи брояча.

– По какъв маршрут искате да минем? – попита шофьорът.

През следващите два часа те обходиха града. Тя му показа зданието, където е работила на асансьора. Минаха от там, където тя е живяла с мъжа си, когато са били младоженци. Показа му мебелния склад, който някога е бил зала за танци, където като малко момиченце е танцувала.

Понякога тя го молеше да спре пред някоя сграда или уличка. Стоеше дълго там без да говори. После казваше:

– Уморих се, може би сега трябва да вървим…

Докато стигнаха посочения адреса не разговаряха. Това беше малко здание, приличащо на санаториум с малка врата. Двама санитари дойдоха до колата, веднага след като пристигнаха. Те бяха много внимателни и й помогнаха да слезе. Вероятно са я чакали.

Той отвори багажника и занесе малкия куфар до вратата. Жената седеше вече в инвалидна количка.

– Колко ви дължа? – попи тя, като посегна към чантата си.

– Николко, – каза той.

– Но с това изкарвате прехраната си, – каза тя.

– Има и други пътници.

Без да се замисли, той се наведе и я прегърна. Тя го притисна здраво към себе си.

– Вие подарихте на една старица, малко щастие, – промълви тя, – благодаря ви.

Той стисна ръката й и си тръгна. Зад него вратата на дома се затвори. Това беше звук от една затваряща се страница от книгата на един живот….

Кое е най-важното в живота? Ние очакваме животът да се върти около страхотни моменти. Но хубавите моменти често ни изненадват, защото са опаковани в нещо, което другите смятат за дреболия.

Знаете ли, че първата платежна карта била изработена още през 1923 г. Тя е станала прототип на сегашните пластмасови карти. Първата такава карта била метална пластинка. На нея бил написан адреса и номера на собственика. Тя била използвана в Америка на бензиностанциите. Първите карти се използвали при плащане на горива.
Интересното е, че формата на картите и до днес е останал неизменен. Тогава не е имало банкомати и система за идентификация.
В Израел се наблюдават доста интересни случаи с такива платежни карти.
По време на Шабат, от залез слънце в петък до залез слънце в събота, е забранено да се прави каквото и да е. Изключват даже и асансьорите. По това време човек трябва да бъде в покой и да се моли.
За да няма съблазни, например, да се пазарува в магазин, изобретателните евреи измислили пластмасови карти, които по време на Шабат не работят.
Интересно какво ли правят при непредвидени ситуации. Например, постъпване в болница или случай на авария?

Фактори като тъга или ниско самочувствие, ни карат да правим лоши неща, или поне по-лесно да ги оправдаем.

Едно от известните изследвания на тази теория е започнало с оценка на личността в група от студенти с помощта на малък тест и е продължило с експеримент, в който им се дава възможност да излъжат някого за да спечелят пари.

Резултатите показали, че студенти, които са получили положителни отговори на теста, били много по-малко, от тези с отрицателните. Само помислете, колко често думите са по-болезнени и оскърбителни, отколкото такава оценка да чуем по свой адрес.

Коя е причината за това?

Изследователите доказват, че това се дължи на така наречените „разлики в самочувствието.“ Като цяло, хората с високо самомнение трудно обосновават какви да е неморални действия, тъй като това е в противоречие с тяхната представа за себе си.

Много е по-лесно да се излъже, особено ако се смята, че никой не се интересува от това, което правиш.