Архив за етикет: адрес

Необикновен момент опакован в дреболия

Той дойде до адреса и натисна клаксона. Изчака няколко минути и отново наду клаксона. Това беше последната му заявка за днес. Мислеше си да тръгне, но вместо това паркира колата, отиде до вратата и почука….

– Един момент моля, – чу се слаб женски глас.

Той чу как нещо се влачи по пода.

След дълга пауза, вратата се отвори. Пред него стоеше малка деветдесет годишна жена. Тя беше облечена в памучна рокля и на главата си имаше шапка с воал, като от филмите на 40-те години. До нея имаше малък куфар.

Апартаментът изглеждаше така, сякаш никой не е живял в него в продължение на много години. Всички мебели били покрити с бели чаршафи.

– Ще ми помогнете ли да отнеса чантата си до колата?- каза жената.

Той занесе куфара в колата, а след това се върна да помогне на жената. Тя го хвана за ръката и тръгна заедно. През цялото време тя продължаваше да му благодари за показаната добрина.

– Няма нищо, – каза й той, – старая се да се отнасям към клиентите си така, както искам да се отнасят към моята майка.

– Вие сте много добър младеж, – каза тя.

Когато седнаха в колата, тя му каза адрес, на който искаше да я закара, а след това попита:

– Можем ли да минем през центъра на града?

– Но това не е най-краткия път? – бързо каза шофьорът.

– О, нямам никакви възражения. За никъде не бързам. Аз и без това отивам в болницата.

Той погледна в огледалото за обратно виждане. Очите й блестяха.

– Моето семейство отдавна вече го няма, – продължи тя с тих глас, – лекарят ми каза, че не ми остава много още.

Той протегна ръка и изключи брояча.

– По какъв маршрут искате да минем? – попита шофьорът.

През следващите два часа те обходиха града. Тя му показа зданието, където е работила на асансьора. Минаха от там, където тя е живяла с мъжа си, когато са били младоженци. Показа му мебелния склад, който някога е бил зала за танци, където като малко момиченце е танцувала.

Понякога тя го молеше да спре пред някоя сграда или уличка. Стоеше дълго там без да говори. После казваше:

– Уморих се, може би сега трябва да вървим…

Докато стигнаха посочения адреса не разговаряха. Това беше малко здание, приличащо на санаториум с малка врата. Двама санитари дойдоха до колата, веднага след като пристигнаха. Те бяха много внимателни и й помогнаха да слезе. Вероятно са я чакали.

Той отвори багажника и занесе малкия куфар до вратата. Жената седеше вече в инвалидна количка.

– Колко ви дължа? – попи тя, като посегна към чантата си.

– Николко, – каза той.

– Но с това изкарвате прехраната си, – каза тя.

– Има и други пътници.

Без да се замисли, той се наведе и я прегърна. Тя го притисна здраво към себе си.

– Вие подарихте на една старица, малко щастие, – промълви тя, – благодаря ви.

Той стисна ръката й и си тръгна. Зад него вратата на дома се затвори. Това беше звук от една затваряща се страница от книгата на един живот….

Кое е най-важното в живота? Ние очакваме животът да се върти около страхотни моменти. Но хубавите моменти често ни изненадват, защото са опаковани в нещо, което другите смятат за дреболия.

За пластмасовите карти….

Знаете ли, че първата платежна карта била изработена още през 1923 г. Тя е станала прототип на сегашните пластмасови карти. Първата такава карта била метална пластинка. На нея бил написан адреса и номера на собственика. Тя била използвана в Америка на бензиностанциите. Първите карти се използвали при плащане на горива.
Интересното е, че формата на картите и до днес е останал неизменен. Тогава не е имало банкомати и система за идентификация.
В Израел се наблюдават доста интересни случаи с такива платежни карти.
По време на Шабат, от залез слънце в петък до залез слънце в събота, е забранено да се прави каквото и да е. Изключват даже и асансьорите. По това време човек трябва да бъде в покой и да се моли.
За да няма съблазни, например, да се пазарува в магазин, изобретателните евреи измислили пластмасови карти, които по време на Шабат не работят.
Интересно какво ли правят при непредвидени ситуации. Например, постъпване в болница или случай на авария?

Ние лъжем и извъртаме, когато не се чувстваме на мястото си

Фактори като тъга или ниско самочувствие, ни карат да правим лоши неща, или поне по-лесно да ги оправдаем.

Едно от известните изследвания на тази теория е започнало с оценка на личността в група от студенти с помощта на малък тест и е продължило с експеримент, в който им се дава възможност да излъжат някого за да спечелят пари.

Резултатите показали, че студенти, които са получили положителни отговори на теста, били много по-малко, от тези с отрицателните. Само помислете, колко често думите са по-болезнени и оскърбителни, отколкото такава оценка да чуем по свой адрес.

Коя е причината за това?

Изследователите доказват, че това се дължи на така наречените „разлики в самочувствието.“ Като цяло, хората с високо самомнение трудно обосновават какви да е неморални действия, тъй като това е в противоречие с тяхната представа за себе си.

Много е по-лесно да се излъже, особено ако се смята, че никой не се интересува от това, което правиш.

Изгубените вещи в Ню Йорк понякога намират собствениците си

Вестник „New York Post“ публикувал отчет за предметите изгубени в обществения транспорт, занесени в Бюрото за загубени вещи през 2012 г. За цялата година в Бюрото са получени 24,445 предмета, които са били намерени в метрото и автобусите в Ню Йорк.
Забравените вещи включвали електронни устройства, като смартфони и миникомпютри, и диамантени пръстени, музикални инструменти, кошници за пренасяни на животни, но те били празни.
Интересното е, че е върнат чисто нов iPad, след като намерили имейл адрес на собственичката върху касовата бележка за покупката на тези предмет.
Радостта на тази жена нямала граници, тъй като тя мислила, че никога няма да намери iPad.
– Има све още много честни хора, – казала жената с благодарност.

Продават се родители

В един от столичните вестници в Токио била поместена обява със следното съдържание:
„Продават се родители: баща на 70 години и майка на 65 години. Цена 1000 иени!“
Хората четящи това съобщение били учудени:
– Какви времена настанаха! Деца да продават родителите си.
Други добавяли:
– Защо властите допускат такова нещо?
Около тази обява се вдигнал голям шум. Обсъждали я по домовете си и на улицата. Тя се превърнала в истинска сензация.
Вестникът с обявата попаднал в ръцете на младо семейство, което скоро било погребало любимите си родители, загинали при катастрофа. Те още тъгували за тях и желанието на някой да продаде родителите си им изглеждало чудовищно. Те си представяли колко нещастни се чувствали тези родителите в такава ситуация. Какво да очакват от такива деца?
Те решили да купят старците и да ги обградят с любов. Взели нужната сума и се отправили към оказания адрес.
Когато дошли на мястото, видели луксозна вила, потънала в цветя. Решили, че в обявата има грешка, но все пак позванили.
Отворил им възрастен мъж с приятна усмивка. Те му разказали, как прочели обявата във вестника, че са загубили скоро родителите си и че решили да купят възрастната двойка, за да се грижат за тях. Извинили се, че са разтревожили с посещението си господина, навярно е имало някаква грешка в адреса на обявата.
– Не, вие не сте сгрешили, влезте! – поканил ги развълнувано старецът. – Сега ще повикам и жена си.
Той бързо се върнал с жена си и започнал да обяснява:
– Ние сме собственици на този дом. Имаме много пари, но нямаме деца, а ни се искаше да оставим всичко това на някои добри хора. За това и дадохме такава обява. Решихме, че на това ще откликне достоен човек. Честно казано, ние се съмнявахме, че ще се намери купувач на такъв товар. Вашето желание ви прави чест, а на нас ни донесе радост. Ние сме уверени, че вие сте хората, на които можем да оставим всичко, което сме натрупали до сега.