Европейски изследователи, с участието на експерти от университета в Кеймбридж работят по проект, наречен Pursuit  „Преследване“ в рамките, на който се развива нова архитектура за Интернет, която отхвърля използването на сървъри.
Както е посочено в описанието на проекта, “ Интернет на бъдещето“ ще бъде изграден на принципа на партньорската мрежа, която широко използват торент тракерите. В такива мрежи, няма сървъри и техните функции се изпълняват от компютрите на обикновените потребители.
Новата уеб-базирана архитектура осигурява разпределено, децентрализирано съхранение на информация, която може да бъде намерена в паметта на компютри, таблети или смартфони, които са свързани към мрежата. Чрез този подход расте скоростта на обмена на данните, повишава се и надеждността на съхранението им. Необходимата част може да бъде свалена не на едно, а на няколко места.
Кога новият проект ще премине от тестване в клиентската среда е неизвестно, но функциониращ прототип на „Интернет на бъдещето“ има и сега. Следва да се отбележи, че развитието на архитектурата Pursuit е от 2010 година. Авторите на проекта подчертават, че акцент в новата архитектура е отделен не само на информацията разположена в мрежата, а и на уеб адреса, на която тя е на разположение.
Мисля, че това не е толкова проста идея.
Надеждност и скорост на достъп до един-единствен елемент на информация расте пропорционално на вероятността да се загуби завинаги.
Тук учените математици би трябвало да имат в предвид жизнеспособността на такава система в условията на бедствия, войни и т.н.

Той дойде до адреса и натисна клаксона. Изчака няколко минути и отново наду клаксона. Това беше последната му заявка за днес. Мислеше си да тръгне, но вместо това паркира колата, отиде до вратата и почука….

– Един момент моля, – чу се слаб женски глас.

Той чу как нещо се влачи по пода.

След дълга пауза, вратата се отвори. Пред него стоеше малка деветдесет годишна жена. Тя беше облечена в памучна рокля и на главата си имаше шапка с воал, като от филмите на 40-те години. До нея имаше малък куфар.

Апартаментът изглеждаше така, сякаш никой не е живял в него в продължение на много години. Всички мебели били покрити с бели чаршафи.

– Ще ми помогнете ли да отнеса чантата си до колата?- каза жената.

Той занесе куфара в колата, а след това се върна да помогне на жената. Тя го хвана за ръката и тръгна заедно. През цялото време тя продължаваше да му благодари за показаната добрина.

– Няма нищо, – каза й той, – старая се да се отнасям към клиентите си така, както искам да се отнасят към моята майка.

– Вие сте много добър младеж, – каза тя.

Когато седнаха в колата, тя му каза адрес, на който искаше да я закара, а след това попита:

– Можем ли да минем през центъра на града?

– Но това не е най-краткия път? – бързо каза шофьорът.

– О, нямам никакви възражения. За никъде не бързам. Аз и без това отивам в болницата.

Той погледна в огледалото за обратно виждане. Очите й блестяха.

– Моето семейство отдавна вече го няма, – продължи тя с тих глас, – лекарят ми каза, че не ми остава много още.

Той протегна ръка и изключи брояча.

– По какъв маршрут искате да минем? – попита шофьорът.

През следващите два часа те обходиха града. Тя му показа зданието, където е работила на асансьора. Минаха от там, където тя е живяла с мъжа си, когато са били младоженци. Показа му мебелния склад, който някога е бил зала за танци, където като малко момиченце е танцувала.

Понякога тя го молеше да спре пред някоя сграда или уличка. Стоеше дълго там без да говори. После казваше:

– Уморих се, може би сега трябва да вървим…

Докато стигнаха посочения адреса не разговаряха. Това беше малко здание, приличащо на санаториум с малка врата. Двама санитари дойдоха до колата, веднага след като пристигнаха. Те бяха много внимателни и й помогнаха да слезе. Вероятно са я чакали.

Той отвори багажника и занесе малкия куфар до вратата. Жената седеше вече в инвалидна количка.

– Колко ви дължа? – попи тя, като посегна към чантата си.

– Николко, – каза той.

– Но с това изкарвате прехраната си, – каза тя.

– Има и други пътници.

Без да се замисли, той се наведе и я прегърна. Тя го притисна здраво към себе си.

– Вие подарихте на една старица, малко щастие, – промълви тя, – благодаря ви.

Той стисна ръката й и си тръгна. Зад него вратата на дома се затвори. Това беше звук от една затваряща се страница от книгата на един живот….

Кое е най-важното в живота? Ние очакваме животът да се върти около страхотни моменти. Но хубавите моменти често ни изненадват, защото са опаковани в нещо, което другите смятат за дреболия.

Знаете ли, че първата платежна карта била изработена още през 1923 г. Тя е станала прототип на сегашните пластмасови карти. Първата такава карта била метална пластинка. На нея бил написан адреса и номера на собственика. Тя била използвана в Америка на бензиностанциите. Първите карти се използвали при плащане на горива.
Интересното е, че формата на картите и до днес е останал неизменен. Тогава не е имало банкомати и система за идентификация.
В Израел се наблюдават доста интересни случаи с такива платежни карти.
По време на Шабат, от залез слънце в петък до залез слънце в събота, е забранено да се прави каквото и да е. Изключват даже и асансьорите. По това време човек трябва да бъде в покой и да се моли.
За да няма съблазни, например, да се пазарува в магазин, изобретателните евреи измислили пластмасови карти, които по време на Шабат не работят.
Интересно какво ли правят при непредвидени ситуации. Например, постъпване в болница или случай на авария?

Фактори като тъга или ниско самочувствие, ни карат да правим лоши неща, или поне по-лесно да ги оправдаем.

Едно от известните изследвания на тази теория е започнало с оценка на личността в група от студенти с помощта на малък тест и е продължило с експеримент, в който им се дава възможност да излъжат някого за да спечелят пари.

Резултатите показали, че студенти, които са получили положителни отговори на теста, били много по-малко, от тези с отрицателните. Само помислете, колко често думите са по-болезнени и оскърбителни, отколкото такава оценка да чуем по свой адрес.

Коя е причината за това?

Изследователите доказват, че това се дължи на така наречените „разлики в самочувствието.“ Като цяло, хората с високо самомнение трудно обосновават какви да е неморални действия, тъй като това е в противоречие с тяхната представа за себе си.

Много е по-лесно да се излъже, особено ако се смята, че никой не се интересува от това, което правиш.

Вестник „New York Post“ публикувал отчет за предметите изгубени в обществения транспорт, занесени в Бюрото за загубени вещи през 2012 г. За цялата година в Бюрото са получени 24,445 предмета, които са били намерени в метрото и автобусите в Ню Йорк.
Забравените вещи включвали електронни устройства, като смартфони и миникомпютри, и диамантени пръстени, музикални инструменти, кошници за пренасяни на животни, но те били празни.
Интересното е, че е върнат чисто нов iPad, след като намерили имейл адрес на собственичката върху касовата бележка за покупката на тези предмет.
Радостта на тази жена нямала граници, тъй като тя мислила, че никога няма да намери iPad.
– Има све още много честни хора, – казала жената с благодарност.