През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Тези, които обичат да четат са запознати с напрежението, което изпитват, когато влизат в книжарница. Всеки иска да си купи нещо хубаво съразмерно с финансиите му. Обложките на книгите привличат очите на клиентите, но парите и времето ни не са безкрайни.
Нека да разгледаме следната ситуация. Нужна ние ни е хубава книга, но нямаме конкретна тема. Тогава в морето от книги трудно ще изберем най-подходящата.
На жертвите на продуктивните автори и алчните издатели могат да помогнат съветите на приятели и познати. Но ако такива няма?
В помощ на англоезичните читатели са предоставени професионални съвети в зависимост от техните индивидуални потребности.
Такава услуга наречена Bibliotherapy се предлага от лондонския клуб за саморазвитие The School of Life. Съветите се дават на читателя от жени, писатели, художници или бивши ръководители на книжарници.
Разговорът с един от тези библиотерапевти може да стане при лична среща, по телефона, по Skype, самостоятелно или в група.
Консултантите се потапят в жизнената ситуация на клиента и им предоставят списък с подходяща литература, съпроводена от съответен коментар.
Читателите са добили доверие в консултантите и често вземат участие на срещите в клуба The School of Life.

Много малко автори са писали афоризми. Те са едно от най-трудните видове творчество.
Афоризмът е светкавица на мисълта. Той е неочакван изблик, изненадващ  гръм, неудържим хвърчащ ескадрон, който изкача изневиделица и мигом обезоръжава и завладява.
Точното подбрано слово винаги върви ръка за ръка с афоризмът.
Взирайки се в него, вие ще почувствате, че той не е едно просто лаконично изречение, а че зад него се крият цели томове и библиотеки от преживявания и дълбоки страдания.
Афоризмът е елегантен тиранин.
Той не е само повърхностно изявление, а сгъстена до крайни предел мисъл без излишни примеси, наподобаващо кристализирано чувство.
Афоризмът е една ослепителна комета, която неочаквано блясва, но не угасва Тя намираща  отражение в душата, а нейното сияние остава завинаги  там.

След като стават популярни, почти всички автори се радват на срещи с читателите, а това неизменно е придружено с подписването на техни собствени творби.
Но след известно време това доскучава и читателите на новите книги остават без автограф. 66-годишната канадска писателка Маргарет Атууд също е уморена от пътуванията в различни градове и срещите с досадни читатели.
Така, един ден тя решава да създаде писалка, която може да подписва книги, които ще бъдат разположени на разстояние стотици километри от автора. Именно така се е родила идеята за писалка -робот.
Замисленото устройство е разработено от компанията Unotchit, която е основана от самата Маргарет. Проектът е спонсориран от британски книжни издателства.
Канадската писателка е демонстрирала изработената писалка на панаира на книгата в Лондон. Тя написва само няколко думи на таблет и след няколко секунди в другия край на павилиона тънка метална ръка хванала писалка, възпроизвела с почерка на писателката, на първата страница на нейна книга,  написаното от нея. След това авторката е повторила експеримента, като е „подписала“ нейни книги, намиращи се в Ню Йорк.
Най-интересното нещо е, че Маргарет не планира да продаде своето изобретение. Тя каза, че издателите ще го вземат, така че те биха могли по този начин да насърчат авторите, които работят с тях, и да дадат възможност на читателите, които живеят в малките градове да получат автографи. Не е нужно да споменаваме, че издателите вече потриват доволно ръце. Такова общение между автори и читатели неизменно ще  повиши продажбите на книги.
Подписването на книга в чужбина с това устройство е много по-евтино, в сравнение с организирането на пътуване във връзка с това.

С появата на християнството се появила необходимостта да се определи предхристиянския култ, за да му се противопостави основата на новата вяра.
В латинският език за обозначаване на езичник се използвала думата «paganus». На английски нейният еквивалент е «heathen».
Но всичко това са само термини, отразяващи определен възглед на християнин за нехристиянин. Например, «paganus» на езика на римляните първоначало е означавало „селянин“, „граданско лице“, „филистимец“.
Такова значение срещаме и у латинските автори Цицерон (106-43г. пр. Хр.) Светоний Транквил (75-160г. пр. Хр.), Тацит (около 55-120г. пр. Хр) и други.
Само в полемическите текстове на поборниците за християнството, а също и в законите на Юстиниян(530 г. пр. Хр) под думата «paganus», авторите имат в предвид „езичник“, в обичайния смисъл на думата.
От всичко това можем да заключим, че «paganismus» („езичество“), произхожда от по-късното значение, възникнало след раждането на Христос.
Така например този термин се среща у Аврелий Августин (II век пр. Хр.). Но при един от най-големите римските поети Вергилий (I в. пр. н. е.), автор на поемата Енеида, не намираме подобно понятие.