Отказвам да приема свят, в който хората се бият и предават едни други заради пари. Ако има хора, които правят така, трябва да се отлъчат и поведението им да не се приема за логично.
Общество, в което насилието заради пари е приемливо и понятно, не може дълго да просъществува.
Най-големият грях на поклонниците на парите е хвърлянето пари на вятъра.
Привържениците на златния телец редовно четат новостите за покупка на яхта стойността, на която е малък град или автомобил за 2 милиона долара. Но пускането на свободни хиляда пъти по-малка сума за нуждаещите се, ще съсипе тяхното виждане за света и размие ценностния им фундамент.
Фундамент изграден от лъжливи ценности, който определя нездрави социални норми, оправдава присвояването и злоупотребите с пари.
Има една древна поговорка: „Робът не иска да бъде свободен, той иска да имат свои роби“. Оставайки роб на парите, не можеш да станеш господар на живота си.

Той е много необходим в големия град за всеки жител, въпреки, че заради него хората губят понякога доста време. През целия живот, загубите се изчисляват на месеци чакане. В него е смесено оранжево и синьо, за бъде достъпен за всеки. Между другото, в един от градовете на Южна Америка официално е разрешено той да се игнорира нощно време.
А сега е време да напрегнете малко мозъка си и да откриете: Кой е той?
Не поглеждайте отговора преди това, не е честно!
Отговор: рафотевс
Коментар: В големия град без контрол на трафика е почти невъзможно да се движите, особено с транспорт.
Жителите на големите градове прекарват около 6 месеца от живота си в очакване на зелена светлина.
Има хора, които страдат от далтонизъм, за това е установена строга последователност на светлините, червено, жълто и зелено, отгоре надолу. Поради това, че има хора, които не различават червено и зелено, червения сигнал има оранжев отенък, а зеления – син.
В Рио де Жанейро, от 22:00 до 5 часа сутринта водачите на леки автомобили могат да карат и на червен сигнал. Тази мярка има за цел да се намали рискът от автомобилни грабежи.

Те нямаха гаражи и за това поставяха колите си близо до входа. И тъй като благосъстоянието на повечето хора в блока се увеличи, броя на колите силно нарасна. За това местата за паркиране бяха строго разпределени и всеки поставяше автомобила си на своето място.
Една неделя пристигна младеж с нова луксозна кола. Тя бе снабдена със спойлери, тонирани стъкла, дискове и какви ли не нововъведения. Беше полирана и изглеждаше скоро измита. На кратко, всичко по нея блестеше. Младежа я паркира на едно от „запазените“ места.
Когато се стъмни „притежателят“ на мястото за паркиране откри чужда кола там и се обърка. Човекът нямаше къде да паркира, защото мястото му беше заето. Той започна да дава сигнали, за да накара „нарушителя“ да премести колата си от там.
В това време младежът си имаше среща със приятелката си в един от апартаментите. Нещастния шофьор обикаляше чуждата „красавица“ и около десетина минути подаваше сигнал, но отзвук нямаше. Мъжът се замисли, погледна „натрапницата“ и каза:
– Сега ще ти покажа на тебе!
И изчезна във входа. След известно време се появи отново, в ръка носеше шишенце с валериан. Поля капака и покрива на пречещата му кола и се оттегли.
След пет минути сигнализацията подейства. Множество котки се  качиха върху колата и замяукаха пронизително. Младежа излезе, разгони котките, но след малко те пак се събраха върху нея. Това се случи нееднократно. Накрая на младежа му писна, не издържа и замина. По това време“красавицата“ представляваше тъжна гледка, издраскана, обилно напоена с изпражнения и….

Учителят по музика от Хърватия Френк Селак е най-големият късметлия на земята.

Влакът, в който пътувал Френк дерайлира и падна в ледената вода. Автобусът му се преобърнал. На самолетът, в който летял се откъснала една от вратите.

Две коли били изгорели, когато зад волана на едната стоял Френк.

Освен това при пътуване по планински път Френк загубил контрол над нея и тя паднала в пропастта. Самият той паднал на разлистило се дърво и от там наблюдавал полета на своя автомобил, който летял още 100 метра надолу и накрая се взривил.

Изглежда, че е било напълно достатъчно Френк Селак да преживее всички тези неща и да остане жив, но накрая спечелил и 1 милиона долара от лотарията.

Боб Лич карал лекия си автомобил по малконатоварен път, край който нямало никакви градове и селища.
Когато температурата достигнала 50 градуса, колата на Лич попаднала в една цепнатина на пътя и била изхвърлена на мек пясък. Той бързо спрял. За първи път му се случвало, откакто пътешества в пустинята, да остане без вода.
Опитите да откопае колата спомогнали колелата още по дълбоко да затънат в пясъка. Лич знаел, че ако тръгне пеша, неговите шансове за спасение са нулеви.
Единственото спасение било да остане в колата и да чака някой случайно да мине от тук. Той прекарал там около два часа.
Изведнъж се появили трима човека, приличащи на бедуини. Лич не забелязал от къде са дошли, въпреки че се оглеждал постоянно наоколо. Те били облечени като пастири.
Поздравили се на арабски. Подали му кози мях пълен с вода. Това била най-хубавата вода, която бил пил някога. Помогнали му да извади колата, като я побутвали, докато Лич давал на заден ход. Изведнъж усетил твърдата основа на пътя.
Благодарил им и седнал в колата. Докато правел маневрата и излизал на асфалта искал да им махне за последно, но там нямало никой.
Наоколо месността била равна и се простирала на цели мили напред, но никаква жива душа не се виждала.
Лич си казал:
– Не ги видях кога дойдоха, нито кога си отидоха. Това са били Божии ангели изпратени да ми помогнат.