Аборигените от хавайските острови не познавали желязото, но те се нуждаели от оръжия за защита.
И как решили този проблем?
Когато нямаме това, което ни е необходимо използваме това, което имаме.
Аборигените направили необикновени оръжия, като използвали зъби на акула. Навързвали зъбите около дървена основа и оръжието било готово.
Така можели да направят и копие, което им било необходимо при лова на диви животни.
В единоборство с врага използвали „оръжието от зъби“. То било много ефикасно, защото оставяло страшни рани върху тялото на този, с когото се биели.

Това е Науру. Тя се намира в южната част на Тихия океан в Микронезия.
Площта на държавата е 21,3 кв.км.
Република Науру е най-малката островна държава в света.
Те е получила независимост през 1968 г., но дом за аборигените островът е бил в продължение на 3 хиляди години.
Днес населението на страната е около 9 милиона души.
В Науру няма въоръжени сили.

След дълги години на експериментиране един изобретател открил начин да запалва огън.

Той се отправил към заснежения северен край. Там научил аборигените да да си палят огън. Разяснил им преимуществата и изгодите, които им давал огъня. Аборигените така се заинтересували от нововъведението, че забравили да благодарят на изобретателя, който изведнъж изчезнал незабелязано.

Изобретателят бил изключителен човек. Той съвсем не се стремял да го помнят и почитат. Искал единствено хората да се възползват от неговото изобретение.

Следващото племе се заинтересувало от изобретението не по-малко от първото. Въпреки това местните шамани завидели на авторитета на чужденеца, който той си завоювал сред народа. Един ден го нападнали и го убили.

За да се избегне всякакво подозрение, че те са го убили, издигнали портрета на великия изобретател над главния олтар на храма. По случай смъртта му била написана специална литургия, в която се упоменавало името му и се обещавало да се увековечи.

Особено внимание се отделяло на това, да не се пропусне или измени нито един параграф от литургията. Инструментите за произвеждане на огън били поставени в специална кутия. Светите отци заявили, че тази реликва ще допринесе за излекуването на всеки вярващ, само като положи ръце върху нея.

Главният свещеник поел отговорността да събере материали за живота на изобретателя. Събраният сборник с материали придобил силата на свещена книга. Безграничната любов и доброта на изобретателят се представяли като пример за подражание. Всячески се възхвалявали неговите славни дела, а неговата свръхестествена природа станала обект на поклонение.

Свещениците взимали всички мерки, книгата да се съхрани за бъдещите поколения. Самите те авторитетно интерпретирали смисъла на идеите му, значимостта на праведния му живот и неговата смърт. Духовниците безжалостно екзекутирали или изгонвали от църквата всеки, който изкривявал тяхното учение.

Хората така се боели да нарушат всичките религиозни предписания, че нацяло забравили, как се запалва огън.

Искрено ви поздравявам с настъпването на Края на света 21.12. 2012 г. Пожелавам Ви дружно и продуктивно преминаване във Вечността.
Сценариите на Армагедон, разработени от учени, са показвани по телевизията неведнъж и не търпят никаква критика. Огромен метеорит падащ на Земята, гигантски вулканични изригвания, титанични земетресения с наводнения и какви ли не още разработки.
Резултатите от предишния Край на света и до сега се виждат. Например, когато изкопаваме замръзналите в тундрата тела на мамути, които отлично са се запазили.
Забележете, всичко е вече започнало в нашите жилищни районите. Постоянни снеговалежи с нарастващи отрицателни температури. Такава техника елиминира гниенето и разлагането на мъртви тела на повърхността на Земята.
Така следващите геоложки поколения от аборигени ще правят удивителни открития. Изучавайки откритите под земята добре съхранени тела с лежащите до тях богатства като мобилен телефон, компютър, атомна бомба, множество ненужни таблетки, книги и вестници, разкриващи непрекъснатия прогрес на хората от последния век.
Пожелавам Ви приятен Край на света!

По времето на Втората световна война пилоти на съюзническите войски летели над района в който живеели примитивни племена. Препоръчано им било да носят въженце в случай на принудително кацане, за да се улесни контакта им с местното население.
Когато се срещнали с местните, извадили от джоба си въженцето и започнали да правят различни фигури на така добре познатата ни игра.
Пилотите няколко пъти трябвало да прибягват към това занимание. Аборигените наблюдавали играта с нескрит интерес, а след това помолили за въженцето и демонстрирали фигурите, които наблюдавали да се правят преди това.