На един банкет френският посланик попитал Александър III:
– Ваше Величество, вярно ли е, че у вас в Русия ядат елда?
– Да, защо?
– У нас във Франция това е отвратителна храна, ядат я само животните.
Александър III се почесал по главата и попитал посланика:
– Господине, вярно ли е, че във Франция ядете жаби?
– Да, защо?
– У нас в Русия такава гадост, дори животните не ядат …
Един от кратерите на Марс е бил кръстен в чест на град Глазов, през 1976 г. Диаметърът на кратера бил 20 километра.
Заради торфищата реки Чепца и Сепъйч не веднъж изменяли леглата си.
В Шаркан от 2003 г. се разполага резиденцията на Тол Бабая – удмуртския Дядо Мраз.
Удмуртският град Сарапул е станал център за пребиваване на идиш говорящите евреи. В техния език често се срещат заемки от удмуртския и татарския език.
В удмуртското вилно селище Бирюза през втората половина на 2000-та година се появила Куршавелская улица. Това е първата улица, наречена на Куршавел извън границите на Франция и Европейския съюз.
Понятието „забележителност“ било популяризирано от Джон Мъри за пътеводителите, които започнали да пускат от неговото издателство в Лондон през 1836 година.
Оказва се, че забележителността има свой собствен символ: ⌘.
Шведски знак, сочещ забележителностите в Беларус, Естония, Германия, Литва и скандинавските страни могат да се срещнат на специален пътен знак.
Най-посещаваната страна в началото на XXI век е Франция. А Айфеловата кула държи лидерство, изпреварвайки популярността на пирамидите и на други чудеса на света.
В средновековието се отделяло голямо внимание на маниерите във висшето общество.
Веднъж Франсоа де Вевил, бъдещият маршал на Франция, бил поканен на обяд при английският крал Едуард VI.
На масата сервирали рицари на жартиерата. Те носели храната и щом приближавали масата, падали на колене.
Ястията от тях се приемали от главния дворцов управител, който обслужвал краля, като стоял също на колене.
Французинът сметнал това за много странно. Как може, рицарите, идващи от най-известните родове на Англия, големци и военачалници да стоят на коленете.
Във Франция прислужващите пажове, падали на колене още на вратата, влизайки в залата.
Акулата е един от най-опасните врагове на човека, този мощен хищник с остри зъби не отказва да вкуси човешко месо. Но може ли този ужасен людоед да ни бъде приятен в чинията. Ядат ли се акули?
В човешкия мозък здраво се е вкоренило отвращение към тази голяма риба, поради множеството ѝ нападения на хора. В продължение на векове в много култури по света има табу срещу използването за храна на животните людоеди.
Но не на всички народи е неприятна мисълта за парче акулско на масата. Жителите на Корея, Китай и Япония, които са край морето. ядат акулско месо стотици години. С не по-малък апетит хищните риби се употребяват и в Океания.
Акулите ги солят, пържат, печат, опушват и мариноват. Варят супа от плавниците на акулата. Правят и консерви от нея. Месото на акулата е много вкусно и нежно.За храна са подходящи всички видове акули.
В месото на много от тях се съдържа голямо количество урея, но при предварително накисване или многократното варене, неприятния мирис на амоняка изчезва.
Жители на развитите страни си мислят, че употребата на акулско месо е започнало през 20 век, когато предразсъдъците по повод на людоедството леко са отстъпили.
Една от малкото цивилизовани страни, където открито ядат акули е Австралия. По крайбрежието ѝ има много от тези хищни риби. И сега вековните врагове на австралийците внушават не ужас, а предизвикват засилване на апетита.
Местните майки са разбрали, че акулското месо почти няма кости и може да се дава на деца.
В други страни от акулите също не се гнусят, но често ги дават за други промишлени риби – есетра, камбала, треска, или змиорка.
В Норвегия са се научили да съхраняват дълго месото на акулата, от там го продават в страни от Европа като Англия, Франция, Германия, Дания, Швеция и др.
Интересът към акулите расте навсякъде по света, сега те се смятат за питателна, полезна и достъпна храна.