Древната традиция обявявала за красива всяка девойка с малки стъпала. Само девойка с превързани крака, така наречените лотосови крака, може да бъде съпруга или конкубина. С обикновенни стъпала са селянките, прислужничките, евтините проститутки, камериерките или работничките. Такива са презрени в обществото.
Майката започва да бинтова краката на дъщеря си, когато детето е на 6 години. Превръзките се правят от бинтове широки два инча и дълги дванадесет фута. При бинтоването се навлажняват.
А ето и самият начин на превързване. Бинтът здраво стегнат минава около стъпалата до петата му, над извивката и под табана, като се извиват четирите малки пръста под долната част на стъпалото. Свободен остава само палеца. Когато бинтовете изсъхнат, те се свиват и болката е ужасна.
В продължение на месеци и години петата се свива към пръстите и свода се извива. Веднъж седмично бинтовете се махат за няколко минути и ходилата се почистват. След няколко години малките пръсти изсъхват и се отстраняват.
На 12 години момичето може да върви добре, но ако стъпалата не са достатъчно малки се прави следващата процедура.
С остър нож се прави разрез в средата на табаните. Този дълбок разрез позволява на петата да бъде притисната по-близо до пръстите и отново се поставят бинтове.
Зад всеки чифт крака стои езеро от сълзи. Но какво са сълзите и болката сравнени с гордостта да бъдат измерени стъпалата на девойката и да се установи, че те са достатъчно малки.
Всичко това ми прилича на средновековна инквизиция. Но като сравня случая с днешната мания за отслабване, по-големи гърди, издути бицепси….и начините, които се използват за постигането им, голяма разлика не виждам. Суетността на човека го е подтикнала към още по-злокобни методи днес. Неразбирам, нужно ли е всичко това?
Архив за етикет: Китай
Една стара мечта става реалност
Световни империи, като Британската и не на последно Френското кралство, черпели силата си от далечните колонии. Представете си, колко важни по това време са били морските пътища.
Например 11 000 км по-малко към Далечният Изток и Китай биха спестили много пари и време.
Още фараоните Сет I и Рамзес II, около 1400 години преди Христа, в древният Египет започнали да строят, канал от Нил до Червеното море, който според Херодот, бил завършен сто години по-късно при управлението на Дарий Хистал и струвал 12 000 човешки живота. Каналът бил разширен от Птолемей II и е останал в експлоатация до 767 г., тогава бил затрупан.
През 18-ти век предводителят на мамелюките Али Бей планирал свързването на Червено море със Средиземно море, по-късно отхвърлил плана, който бил подет отново от Наполеон Бонапарт.
По искане на Метерних през 1847 г. била създадена международна строителна комисия, която трябвало да проектира начинанието. На 5-ти януари 1856 г. Фердинант Лесепс най-после получил документ за концесия с продължителност 99 години за дружеството, което още не било основано. Начинанието било проверено от създадената международна комисия и били изработени проекти.
Английският инженер Стивънсън, син на изобретателя на локомотива казал, че проекта бил неосъществим, защото каналът отново щял да се затрупа с пясък. Така че не било никак чудно, че Лондонската борса почти не се включила с капиталите си във финансирането на канала. Пари за проекта не дали и американци, руснаци и австрийци. Към това се добавили и политическите интриги на англичаните, които с всякакви средства упражнявали натиск, за да спрат строителните работи.
Трябва да се отбележат и техническите проблеми при работата в пустинните области. През 1862 ежедневно използвали 1600 камили за доставянето на питейна вода. По-късно това се променило, когато успели да направят канал с вода от Нил.
Първоначално на каналът работили от 30 000 до 40 000 фелахи, които били използвани от Египетското правителство.Между тях имало висока смъртност. Обещетенията за смъртните случаи стигнали до рекордната сума 36 000 000 франка.
По-късно започнали по-усилено да използват машини, тъй като под натиска на англичаните трябвало да се намали притокът на евтина работна ръка.
Въпреки всички трудности, строежът продължил само 10 години и седем месеца, от първата копка до откриване му на 17-ти ноември 1869 г., когато каналът бил предаден за експлоатация.