Не ви трябва филм за възкресение на мъртвите. Скоро това се е случило в Китай. Стара жена погребана в гроб, след 6 дена станала от него, за да похапне.
На 17 февруари 95-годишната Лю Сюфзън била намерена от съседа си без признаци на живот. По неговите думи жената лежала в кревата, не дишала и била напълно студена. Никой не се усъмнил в нейната смърт и организирали погребението й.
На 24 февруари един от съседите минал пред дома на покойната и бил ужасен. Гробницата била празна и в кухнята миришело на печено месо. Съседът едва не припаднал, когато видял погребаната жена на вратата и а чул да казва:
– Искам да ям. Защо сте ме сложили в гроб?
Оказало се, че това не е зомби, а нормална възрастна жена. Според лекарите през тези 6 дни жената е била в дълбока кома, причинена от травма на главата. И само чувството за глад, възвърнало жената към живот.
Архив за етикет: Китай
„Пръстов“ рекорд
Едногодишното момче от Индия Акшат Саксена е поставил нов световен рекорд. Той се е родил с по-голямо количество пръсти на ръцете и краката. Общо 34 на брой.
Детето живеещо на север в Индия има по седем пръста на всяка ръка и по десет пръста на краката си.
От момента на раждането си то е претърпяло няколко операции, за да се ампутират излишните пръсти. Освен това момчето няма палци. Лекарите ще реконструират от отделените пръсти такива.
Такава аномалия се нарича полидактилия. Това е генетично заболяване. Най-често то се явява в появата на допълнителни пръсти. Предишния рекорд е принадлежал на шестгодишно момче от Китай. То имало 31 пръста, 15 пръста на ръцете и 16 на краката. Но след операция допълнителните пръсти били отделени.
Ден за посаждане на дървета
Не се шегувам, този ден е 12 март и се празнува всяка година в Китай.
Сун Ятсен, водещ революционер в Китай е предприел инициативата за масово засаждане на дръвчета. Днес в това дело вземат участие партийни и държавни ръководители.
През 1981г. на четвъртата сесия на Петия национален народен конгрес в Китай е приета резолюция за национално доброволно засаждане на дървета.
В резолюцията се казва, че всеки дееспособен гражданин на възраст от 11 до 60 години трябва да посади и се грижи за три, най-много до пет дървета годишно. Ако не може да засади някой дърво по някаква причина, трябва да изработи еквивалентна на тази работа, като сеитба, култивиране, плевене, подрязване и др.
Интересното е, че произхода на Деня за засаждането на дървета е от американския град Небраска. Такъв ден официално е постановен през 1872г. от видния политик и министъра на земеделието на Съединените щати Стерлинг Мортон.
Такъв ден се отбелязва и в някои страни, но в различни сезони.
В Тайван този празник традиционно се отбелязва от 1972г. През 1914 г. основателят на Земеделски колеж на Нанкинския университет, предлага на Министерството на земеделието и горите да се приеме в САЩ ден за засаждане на дървета.
Чудесна инициатива и не само като празник. Не е ли странно, че в България повече изсичаме и унищожаваме дървета, отколкото да ги садим? Озеляването на някои места е капка в морето спрямо унищожените гори.
Матриархат
Съществуват много анекдоти за това, кой командва в къщи. Шеги ли? Мъжете от китайското племе мосо, неговото неофициално име е Кралството на дъщерите, знаят, че именно жените управляват света.
Тази невероятна народност населява югозападната провинция Юнан и днес наброява близо четиридесет хиляди души. Това е единственото село в Китай, където повече от две хиляди години е запазен матриархата.
Жените в племето мосо извършват всичките основни работи. Те домакинстват в дома, решават социалните проблеми, занимават се със земеделие, лов, животновъдство….., а най-смелите усвояват военното дело. На мъжете е отредено място в сферата на обслужването, търговията и занаятите. Към тях се отнасят като към по-слаб пол. Често мъжете прекарват времето си в игра на дама и съвсем не изпитват угризения за безделието си.
Специален подход в това племе има, относно въпросите засягащи любовта и брака. Тук жената избита мъжа и може всеки момент да го изгони ако не ѝ угоди в нещо. Жените на това племе могат да имат по няколко мъже, но това се случва рядко. Във всяка една е заложено чувството за справедливост: „Нужно е за всяка да има достатъчно“.
Бракове не се сключват, защото децата винаги се възпитават от майката. Невероятно е, но децата не се интересуват кой е техния баща. В езика на племето мосо няма дума съответстваща на „баща“.
Майка може да се нарече всяка жена от племето. Когато се ражда дъщеря е празник, благословение от боговете, а когато се роди момче всички се отнасят доста хладно към случилото се.
Разбира се, племето мосо е пример за това, какъв би бил света, ако жените го ръководят. Подобно разпределение на силите би удивило и най-заядливите феминистки.
Интересни са размишленията на китайката Фен Ксиоян относно равноправието. Тя смята, че нарастващата роля на жената в обществото, може да доведе до появата на женски киборги, които биха могли да минат и без представители на по-силния пол.
Последното в света матриархално общество
Високо в планините в югозападната част на Китай живее племето Mosuo, известен като последния матриархално общество в света.
Около 40 000 жители живеят предимно в села, далеч от цивилизацията, в близост до древно езеро. В езика на това „женско царство“ не съществуват думите мъж и баща.
Обикновено жените вземат решения, владеят земята и къщите. Най-главното в това общество е понятието „удоволствие в брака“.
Започвайки от 13-годишна възраст, жените избират произволно количество мъже.
Децата се възпитавали изключително от жените. Всички мъже се наричали чичковци, а бащинството никога не се е обсъждало.