В Китай хората са станали свидетели как куче изпитва към друго куче почти човешки чувства.
Кола на пътя блъснала малка червена бяла кучка, а партньора й стоял до нея шест часа, независимо от натовареното движение.
Кучето облизвало кучката по носа и муцуната, като се е опитвало да я върне в съзнание.
То тичало наоколо и побутвало главата й, сякаш казвало: „Ставай, ставай“, а след това много пъти облизало муцуната й. След това то се уморило и легнало близо до немърдащото тяло, без да обръща внимание на бясно препускащите край него автомобили.
Касапинът Ксяо Ву на местния магазин е казал, че това е много трогателно. Той твърди, че видял как текли сълзи по муцуната на кучето, когато се опитвало да съживи партньорката си. Ксяо Ву отдавна хранел кучето , но преди една седмица то довело и своята приятелка.
По- късно преместили от пътя убитото куче, а другото продължало да лежи до него, докато почистващите трупове не взели окончателно трупа.

Отдавна в Япония и Китай за лов на риба се използват дресирани корморани.
На птиците слагали пръстен на врата, връзва ли ги с въженце и ги пускали към водата.
Кормораните не можели да преглътнат рибата, за това я взимал стопанина й.
Сега, този метод няма практическо значение, а се използва само за забавление на туристите.

В Китай, когато се обръщат към някого първо казват фамилията му, а после името му. Само по име се назовават много близки хора.
Дълго време китайците са имали по няколко имена. Едно се е давало при рождението. Това било детското му име, то се давало от близки родственици. Друго получавал, когато навършвали пълнолетие. Това име се давало не само от родителите, но и от учителите.
По-късно тази система с няколко имена загубила значението си.
Като правило йероглифите, с които се пишат китайските имена, носят в себе си определен символ и значение.
Например, в мъжките имена отразяват мъжество, воля, сила и др. В женските – красота, изящество, женственост и др.
Фамилиите в Китай катастрофално не достигат. Например, най-разпространената фамилия Ван носят 93 милиона китайци, фамилията Ли 92 милиона, фамилията Чжан 87 милиона.
През 2007 г. китайските власти обявили фамилна реформа. Според нея на детето можело да се даде двойна фамилия, като се използват фамилиите на бащата и майката в различна последователност. Така се смятало, че ще се получат милиони нови фамилии.

При юдеизма, исляма и християнството, жените традиционно не могат да претендират за духовен сан, с изключение на тези, които ръководят женски манастири.
Въпреки всичко в края на 20 век в различни клонове на споменатите религии на жените е било позволено да бъдат ръкополагани.
Ако в ортодоксалния юдеизъм до сега не са се признавали правата на жената, то в реформирания юдеизъм такива права за тях има.
В Китай мюсюлманки могат да  стават имами в специални джамии, а западните страни, особено в Канада, са се появили жени имами, които проповядват дори и на мъже.
Ръкополагане на жени е разрешено в голяма част от протестанските общности, в англиканската могат да бъдат само дякониси, но наскоро бяха приети и като епископи. Православната и Католическата църква категорично отричат правото на жена да се въздигне в духовен сан.

Тази пещера е една от най-красивите кътчета на природата в Китай. Разположена е на 7 км от град Гуилин, в парка Сишан. Това приказно място е било известно на хората преди повече от хиляда години, но отново е открито през 40-те години на 20 век. А за туристи пещерата е открита едва през 1973 г. Тя бързо става популярна заради удивителната си красота.
Своето поетическо наименование пещерата е получила благодарение на зелените тръстикови храсти, растящи около нея. Според легендата от тази тръстика майстори правели най-сладкогласните флейти в Китай.
Тази пещера е една от най-дълбоките карстови пещери в Китай. Дълбока е 240 м, а дължината й достига 500м. Карстовите пещери се формират в резултат на постепенно извличане на разтворими скали: варовик, мрамор, сол, гипс и други. Преди на това място е имало океан, но водата е изчезнала и на негово място е останала пещерата.
Ако се спуснеш във пещерата се оказваш във фантастичен дворец., който е сътворила самата природа. Имаш чувството, че се намираш в друг свят, време и пространство. Мекото неоново осветление превръща сталактитите, сталагмитите и сталагнатите в прекрасни картини, на който китайците дали различни имена: Джунгли, Плодовата гора, Девствената гора, драконовото време. Със всяка от тези композиции е свързана старинна легенда.
В Кристалния дворец на царя дракон могат да се съберат 1000 души едновременно, за това по време на Втората световна война е използван като бомбоубежище.
Стените на тръстиковата пещера са изпъстрени с различни надписи: китайски стихове, записки на различни пътешественици. Смята се, че тези надписи са още от епохата на Тан 618-907 г.
Ето такава красота се крия под земята и тя истински впечатлява.