Пионер на евангелското благовестие в Китай бил Хъдсън Тейлър. Веднъж облечен в китайски дрехи стоял на брега на реката, очаквайки лодка.
Дошъл богато облечен китаец. Когато лодката взела да приближава, китаецът ударил Тейлър по главата и го повалил в калта.
По-късно Тейлър разказвал, че първият му импулс бил да удари китаеца, но Господ го избавил от това изкушение.
Когато лодката приближила до брега, китаецът внимателно се вгледал в Тейлър и разбрал, че е чужденец. Той не могъл да повярва на очите си и попитал:
– Защо не ме ударихте и вие?
Тейлър казал:
– Приятелю, лодката е моя. Качете се и ще ви откарам, където искате.
По пътя Тейлър разказал на китаеца за Божията любов и за Божия Син, който е разпънат на кръст заради греховете на всеки човек. Когато се разделяли, сълзи на покаяния и радост се стичали по бузите на китаеца.
Такава е силата на Евангелието, тя превръща враговете в приятели. Евангелието е Божествена сила в действие. То побеждава предубеждението, суеверието и езичеството. Сила, която доминира над човешкото сърце, волята, характера и живота. Това е истина, светлина, любов, търпение и святост. Помага за издържане срещу гонители, мъчения и смърт.
Евангелието е реална сила, която може да промени човешкия живот, дава му смисъл. Без него живота е жалък и вегетиращ.

Много отдавна в Китай на човек, който бил обвинен в кражба, му отрязвали ръцете. Веднъж в кражба бил уличен един велможа, любимец на императора. Владетелят не можел да отстъпи от закона и заповядал да се накаже престъпника. Рано сутринта палача трябвало да отреже ръцете на благородника.
Но в двореца дошла девойка, дъщерята на осъдения велможа и със сълзи на очи помолила да я пуснат при императора. Макар и много трудно, молбата й била изпълнена.
Девойката паднала пред краката на великия владетел:
– Велики господарю, – казала тя, – моя баща е осъден да остане без ръце, но моля ви, отсечете моите. Те също са негови, но не могат да изхранят нашето семейство, както неговите.
Императорът също имал деца и му харесало, че девойката толкова много обича баща си.
– Нека бъде така, както искаш, – казал императорът, – но ти давам възможност да се откажеш в последния момент от това, ако решиш.
На другия ден довели дъщерята в двора на екзекуцията. В центъра му стоял пън опръскан с кръв, а до него бил палача. Девойката се смутила за момент, но пристъпила и си сложила ръцете на пъна. Палача здраво завързал ръцете й с ремъци. Момичето не проронило нито дума. Палачът вдигнал меча, а тя затворила очи. Мечът ударил, но без да докосне дори края на пръстите й.
– Императорът прощава на баща ти, заради голяма ти любов към него, – обявил императорския довереник.
Отворили вратите на затвора. Бащата изтичал към дъщеря си, започнал да й целува ръцете и да ги облива в сълзи.
На другия ден било обявено, че се премахва навеки жестокият стар закон. А на двора, където се изпълнявал този страшен закон, по заповед на императора, поставили мраморен плот, а на него със златни букви било изписано, как дъщеря е била готова да заложи собствените си ръце вместо бащините. Надписът завършвал така:
„Щастливи са бащите, които имат такива деца и щастлива е земята, която има такива семейства“.
Деца обичайте баща си и майка си с думи и дела!

В Китай все може още да се вижда,…. докато……
В Китай е установен полувековен рекорд по брой на дните със смог в годината. Според метеорологичното управление в Китай, от началото на годината средният брой на дните със смог е 4.7, което е 2,3 дни по-дълго в сравнение с предходните години.
През октомври, в продължение на 10-15 дни бяха покрити със смог Шанси, Хенан, Анхой, Хунан, Хубей, Чжецзян, Цзянсу, Чунцин и Тянцзин. В югоизточната провинция Шанси, както и в повечето части на провинциите Хънан и Цзянсу  смогът е царял 15-20 дни, а на места повече от 20 дни.
Очаква се, че през първите десет дни на ноември в ръцете на смога да бъде Северен Китай, реките Хуанхъ и Хуайх, районите в средното и долното течение на реката Яндзъ и Съчуанската котловина.

Терминът е предложен през 1989 г. от френския учен Роджър Брюне за обозначаване на най-развития икономически район в Европа.
Брюне разделил Европа на активни и пасивни райони. Нарекъл индустриално развитата част на Европа „Boom Banana“ – „преуспяващ, процъфтяващ банан“. Синият цвят в заглавието показва цвета на знамето на обединена Европа.
“ Синият банан “ е определена територията на Централна Европа с изключително икономическо значение, превишаваща американските Босваш, Чипитс, Сансан или азиатските крайбрежни мегаполиси в Китай и Япония. Това е най-гъсто населената част на Европа, около 110 милиона души. „Синият банан“ се е формирал в естествените условия на пазарната икономика, а не от работата на някой орган.
Северният край на „Синият банан“ покрива старите центрове за добиване на стомана и въглища около Манчестър и Бирмингам. По-нататък минава през Великобритания и Лондонската агломерация. Своя завой „бананът“ прави като минава през северната част на Белгия, южната част на Нидерландия, Рандштад, Рурския регион, а също Дюселдорф и агломерацията на Кьолн-Бон.
По-нататък заедно с река Рейн включва Франкфурт на Майн и Рейнско-Майския регион, след това през метрополитенските ареали Рейн-Негър и Щутгарт се отправя през Швейцария и отива на северо-запад в Италия, в градовете Торино, Милано и Генуа.
При разработването на тази идея е предложен модел на така наречения „златен банан“. „Златният банан“ се образува от „Синият банан“  с крайбрежието на Средиземно море (с градовете Ница, Марсилия, Монпелие и Барселона) до Валенсия, Испания.

Когато наблюдаваш красиви животни, твърдят, че се стимулира центъра на удоволствието в мозъка, както когато ядеш нещо, което обичаш или се занимаваш с неща, които са ти приятни. Тогава защо е необходимо да купуваш незаконни наркотици, скъпи цигари и алкохол? Запознай се с едно невероятно мило животинче.Невероятно животно, което трудно можеш да видиш.

Червените панди имат много малко общо с техните братовчеди – монохромните огромни панди.
С пухкава опашка опръстенени като на миеща мечка, остри уши, червеникаво-кафяв цвят и къси крака, тези дървесни животни  много трудно се поддават на класификация.
От тях в природата има много малко. Те са много срамежливи, така че е голям успех, ако успееш да ги срещнеш.
За да ги видите, най-добре е да посетите един от научно-изследователските центрове за панди в Китай.