Ако се окажете без парашут, положението доста се усложнява.
През 1944 г. летецът Никълс Алкмейд изпаднал в ужасна опасност на 5500 метра над Германия. Самолетът му горял и парашута му бил овъглен.
Той скочил, очаквайки да умре, но извадил късмет.
Паднал върху короната на едно дърво, после се изтърколил в дълбока пряспа от сняг. Така голяма част от силата на неговото падане била погълната.
Не е ли чудно, че Алкмейд оцелял, за да разкаже историята си, като се отървал без нито една счупена кост.

Разказват такава история по време на Втората световна война. Мост, който свързвал нацистка Германия и неутрална Швейцария се пазел от немски часовой. Той имал заповед да стреля по всеки, който нямал съответстващите документи, опитвайки се да премине от Германия в Швейцария. А тези, които са без документи и искат да отидат в Швейцария от Германия, да ги връща обратно.
По регламент службата, която се изпълнявала с немска точност, изисквала часовоят да се отделя от бутката си един път на час за около три минути, а за да премине моста му трябвали 5-7 минути. Границата се охранявала много строго.
И все пак от Германия в Швейцария успявали да избягат по една доста проста схема. Каква е била схемата?

Отговор: Очакваният момент е, когато часовоя тръгва от бутката. Тогава човекът прибягвал от Германия за Швейцария. Не дочаквайки 3-те минути се обръщал и се движел в посока към Германия от Швейцария. На часовоя, както му е наредено, тъй като човека няма документи го  „връща“ в Швейцария.

В нациска Германия било забранено да се приема Нобелова награда, след като през 1935 г. наградата за мир била връчена на противникът на национал-социализма Карл фон Осецки.
Немските физици Макс фон Лауе и Джеймс Франк поверили за съхранение своите златни медали на Нилс Бор.
Когато през 1940 г. германците окупирали Копенхаген, химикът де Хевеши разтворил медалите в царска вода.
След края на войната де Хевеши извлякъл скритото злато от царската вода и го предал в Шведската кралска академия на науките. Там излели отново медалите и повторно ги връчили на фон Кауе и Франк.

На Земята има десетки милиони бездомни хора, които са принудени да потърси временно убежище в доста неприятни места. Някои от тях дори прекарват нощта в кофите за боклук. Германския дизайнер Филип Стингл е създал специална „цивилизована“ версия от контейнери, които ще направят живота на бездомния много по-удобен.
През последните години активно се разработва нов тип архитектура, която се състои в изграждането на сгради от контейнери. Такива съоръжения са по-евтини от традиционите домове, но поръчването им не може да мине без заплащане.
Филип Стингл е предложил използването на най-евтиния материал,  контейнери за отпадъци.
Всъщност, в Германия всяка година става все повече и повече бездомни хора, принудени да прекарат нощта при много нечовешки условия. Проектът  Living Containers е опит да се предаде на живота най-малкото подобие на уют.
Филип Стингл предлага да се дадат безплатно по два контейнера на бездомните, един за жилище и един за баня. В жилището ще има малък креват, закачалка, лавица за лични вещи и дори прозорец. Банята ще разполага с огледало, поставка за бръснач, четка и гъба. Към банята се предлага маркуч, който да се свързва с обществения водопровод и канализация.
Разбира се, проектът Living Containers  не е сериозен опит да се реши проблема на бездомните. Това е подигравка с недостатъчните средства, които правителството на Германия отделя по съответните програми.
Ако трябва да бъдем честни, трябва да се каже, че в сравнение с други страни, Германия харчи много повече пари в подкрепа на бездомните хора. Но, очевидно, проблемът не е напълно решен, на което акцентира и проектът на Филип Стингл.

От 1993 г. на територията Германия, Австрия и Франция били извършени 40 престъпления, в това число 6 убийства. На местопрестъплението или на телата на жертвите са намирали образци на ДНК на жена.
Предполагаемата убийца нарекли „Фантом от Хейлброн“. Полицията не могла да намери никакви улики и нищо общо нямало между случаите. Били различни жертвите, местата и съучасниците.
Едва през 2009 г. било установено, че между тези случаи връзка няма. Разбрали, че ДНК пробите били взети от памучни тъкани, които първоначално са били замърсени с ДНК на техните опаковчици в австрийски завод.