През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Изследователи от държавен университет в щата Монтана в сътрудничество с изследователи от Университета за приложни науки в Германия наскоро изследвали как туризмът може да въздействат върху околната среда.
Изследователите са възстановени оригиналния цвят на горещите басейни в Националния парк Йелоустоун, с помощта на прости математически модели. Реконструкция показва, че горещите извори щели да бъдат с тъмно син цвят, ако туристите не ги замърсявали с хвърлени монети и боклук.
Математическият модел използва оптични измервания, за да се анализира въздействието на физичните и химичните агенти в басейните. Цветът на басейни се е променил, поради големия брой монети и боклуци, хвърлени от туристи в горещите извори.
В рамките на едно десетилетие, туристи замърсявали басейните, превръщайки ги във водоеми със зелени води.
Първоначално, басейните са били тъмно сини, заявили са изследователите.
Историята показва, че туристите започнали да идват на тези места през 40-те години. Те хвърлили монети във водоемите и си пожелавали по нещо. Освен пари, там са попадали и боклуци.

Вечерта беше невероятно топла, а небето изпъстрено със звезди. Срещата на Ваня и Митко продължи доста дълго, но въпреки че тъмнината беше погълнала умореното слънце, двамата искаха да останат още малко заедно. Митко предложи:

– Хайде да отидем до близката закусвалня.

Избраха си по една пържола с малко гарнитура и седнаха на една маса, почти незабележима за хората, които влизаха,  притисната в ъгъла на заведението.

Ваня взе едно от хлебчетата и го разчупи на две, но Митко грабна ножа и разряза своето на две равни части.

Ваня погледна ножа в ръцете на Митко и се засмя:

– Знаеш ли едно време в Германия не е било прието да се реже картоф с нож.

– Много странен обичай, – каза Митко, за него това беше съвсем неразбираемо.

– Обичаят датира още от 19 век…, – започна Ваня, но после спря.

– От къде си сигурна, че това е истина? – с насмешка каза Митко.

– Попитах за това един мой приятел германец, който ми даде много странно обяснение, – каза Ваня неуверено.

– Вероятно е някоя дивотия, щом и ти се съмняваш в нея, – захили се Митко.

Много сериозно Ваня продължи:

– Той предполагаше, че ….. тъй като лицето на императорът приличало на картоф, рязането на картоф с нож напълно е било възможно да се приеме като обида на величеството.

– И ти повярва на това? – все още с присмех я наблюдаваше Митко.

– Тогава и аз се засмях, но по-късно попаднах на портрета на императора и си казах, че е възможно, обяснението да е вярно.

– Лицето му наистина ли приличаше на картоф? – ококори очи Митко.

– Да наистина беше като на картоф, въпреки че поне на мен ми заприлича на прасе.

Митко се хвана за корема и започна да се тресе от смях. Когато утихна каза съвсем сериозно:

– Представи си, на този император сутринта му сервират бекон. Той оставя настрана вилицата и ножа и казва с леко съжаление: „Не, просто не мога….“.

Изведнъж неудържим смях заля и двамата. Те се потупваха по раменете  и сочеха чиниите си, където ги чакаше по една златиста пържола, като не преставаха да се смеят.

Не знам дали смехът е здравословен преди ядене, но лицата на Ваня и Митко сияеха. Те излъчваха подкупваща радост, която те кара да се присъединиш към веселбата им.

Манга кафенетата в Япония е познато и популярно явление. Тук в Германия за това доскоро не са чували изобщо. През юли, кореняк японец и  дюселдорфец Tatsuhiro Mizutani е открил първото Автентично манга кафене в Германия.
Стените отдолу до горе са покрити с манга. В менюто фигурира традиционата японска супа Miso, къри, кафе и безалкохолни напитки. И дори плащането е традиционно японско, то не е за храна и мястото в заведението, а за времето, прекарано там.
На пода има килим от флокати – еднородна фина вълна от Австралийска мериносова овца. На големия екран се излъчват японски канали.
На ден заведението се посещава от около 30 души, две трети, от които са германци. Рекорд за време прекарано в кафето, от 9 часа, държат все още японцец.
Манга кафето не е евтино удоволствие. Един час струва, в зависимост от комфорта 6-8 долара. Но тарифата намалява с броя на часовете. Така целия ден може да струва 25-35 долара.
Ежемесечно издателство пуска 20 нови манги. Ако те не са се появили в манга кафето, означава, че още не са ги пуснали.

Световноизвестната компания Coca-Cola в рамките на редовната си рекламна кампания, създадена няколко малки сергии по улиците на Германия за продажба на миниатюрни бутилки безалкохолна напитка със същото име.
„Просто малки неща могат да ни направят щастливи!“ – Надписът украсява вратата на мини-павилиона Coca-Cola. Няколко от тези магазини наскоро бяха разположени по улиците на петте най-големи градове в Германия.
Пускайки тази рекламна кампания американската компания е помогнала на компанията Ogilvy & Mather Berlin. В допълнение към новите мини-бутилки от кока-кола в малки павилиони се продават и други малки продукти: шоколади, вестници и списания.
Като цяло, един такъв магазин продава около 380 мини-кутии от газираните питиета на ден, което е с 278% повече, отколкото може да продаде обичайния автомат с Coca-Cola.