Както бе обяснено от министъра на околната среда: „става дума за тези отрасли, чиито собственици не са поставили система за почистване на отпадъчните води и продължава да замърсяват голямата река на Индия“.

По-рано Централният съвет по контрола за замърсяването на околната среда е трябвало да наблюдава 764 предприятия, разположени по бреговете на Ганг.

Все пак, не всички са изпълнили изискването.

Сред закритите предприятия са девет за производство на хартия, 28 за текстил, шест кланици, девет захарни завода, четири за производство на вино, 68 кожарски, 10 химически.

За първи път индийското правителство предприема такива мащабни действия в борбата за замърсяване на водните ресурси.

Макаци станаха неочаквана пречка за развитието на Интернет в Индия, най-вече в град Варанаси, намиращ се в северната част на страната.
В съответствие с плановете на индийския премиер Нарендра Моди за подобряване на интернет услугите в страната, градските власти започнали да се разширяват оптичната мрежа.
Индийското ръководство е планирало в следващите три години, да достигне до 700 000 km широколентов кабел в цялата страна, за да се свържете с интернет 250 000 селища. За това е трябвало да бъдат заделени около 18 милиона долара. Въпреки това, маймуни ядат оптичните кабели, предотвратявайки тези планове.
„Ние не можем да премахнем храмовете, в които живеят маймуните, които дъвчат жиците“ – заяви един от инженерите, с когото са разговоряли журналисти.
Варанаси е известен в Индия не само като парламентарен избирателен район на Нарендра Моди, но и като свещен град, чиято възраст е над три хиляди години. Всяка година тук, на брега на Ганг, идват милиони посетители и поклонници. Много от посетителите, както и местните жители почитат маймуни като свещени животни и често ги хранят. Но очевидно, маймуните проявяват по-голям интерес към кабелите, отколкото към угощението предлагано им от туристите.
Властите не искат да изгонят маймуните, защото могат да предизвикат недоволството на гражданите.
Прокарването на интернет кабели под земята също е неудобно, защото жилищата в пренаселения град са много близко едно до друго. Впрочем, за развитието на интернет комуникаците пречат не само макаците, но и постоянното прекъсване на електроснабдяването.

Това се случило през 1944 г., когато Махатма Ганди и съпругата му били на 72 години. Кастурба Ганди се разболяла от пневмония, която по-късно прераснала в инфаркт на инфаркт.
Един от синовете на семейство Ганди предложил майка му да се лекува с пеницилин, който през 1928 г. бил открит от английския лекар и бактериолог Александър Флеминг, а през 40-те години започва да се произвежда в големи количества.
Но Махатма Ганди не вярвал в западната медицина и отказал всякакъв вид лекарства за лекуване на съпругата му. Разрешил да се използват традиционните индийски методи, лечение с обтриване с кърпа потопена в свещената вода на Ганг.
Махатма Ганди, заявил, че съдбата на съпругата му е в ръцете на Бога, който изпитвал чрез заболяването на жена му неговата вяра…
Няколко дена след това и лечени с обтриване с вода от Ганг  Кастурба Ганди починала.
След половин месец самият Махатма Ганди заболял от малария и след 3 седмици на неуспешно лечение с обтриване с вода от Ганг се съгласил да вземе хинин. И болестта отстъпила.  Махатма Ганди оздравял.
Трябва да отбележим, че хининът е бил известен за лечебно средство срещу малария в течение на няколко века, ето защо Ганди се е съгласил да бъде лекуван с него. За него това бил лек от традиционната медицина.

Постояното натрупване на наноси в долното течение на реките, прорязани от разклонената мрежа на ръкавите и притоците, в древността са се наричали „делти“.
Това име им е дадено заради приликата на триъгълното устие на река Нил с буквата от гръцката азбука делта – Δ.
Най-голямата делта на Земята има площ 105 640 кв. км и се намира на река Ганг. Там живеят повече от 145 милиона човека.

В превод Тирта Ганга означава  „вода от Ганг“. С това име в Бали се нарича двореца на водата, построен през 1946 г. от крал Карангасем. Това има включва и цялата територия, около двореца, заедно с живописните селски райони наоколо.
Тук идват много туристи, почиващи в съседните курорти Ахмед и Кандидаса. Мястото е добре подготвено за това. Прокарани са километри специални пешеходни пътеки. Минавайки по тях могат да се изследват всички забележителности. Самият дворец на водата представлява удивителен лабиринт от басейни и фонтани, заобиколени от пищни градини с множество статуи и красиви фигури.
Комплексът  е бил построен на площ от един хектар през 1963 г. През 1963 г. изригва вулкана Агунг и парка практически е унищожен, но по-късно е бил възстановен в първоначалния си вид. Тук цари атмосфера на истинско кралско великолепие. Гордостта на парка са 11-те амфитеатрално разположени фонтани. Тук можеш да се окъпеш в предлаганите многобройни басейни.