Първият известен часовник е слънчевият. Но той имал недостатък, за него е нужно да има слънце. Когато е облачно или е нощ, такъв часовник не може да се използва.
Ето защо, във Вавилон или Египет, учените не могат да определят точно, в XVI -ти век пр. н. е. е изобретен водният часовник.
Неговото устройство е изключително просто. Вода капе през дупка и по маркировката на стъклото може да се прецени колко е часа.
Платон на основата на водния часовник създал будилник. Течаща вода компресирала въздуха в долната част на съд, в който имало предпазител. При определено налягане предпазителя се отварял и сгъстеният въздух отивал във фигура на флейтист и той издавал рязък звук, който будел учениците на Платон.

Кораб плавал по морето. Сред пътниците му имало едно еврейско момче. Извила се голяма буря. Всички на борда извадили идолите си и започнали да се молят, но полза от това нямало. Като видели, че молитвите им остават без отзвук, те казали на момчето:
– Повикай твоя Бог, защото сме чували, че Той отговаря на молитвите ти, когато Го призовеш и че е Всемогъщ.
Момчето веднага се изправило и с цялото си сърце призовало Бог, Който се вслушал в просбата му и направил морето да утихне.
Когато стигнали сушата, търговците разтоварвали стоките си и запитали момчето:
– Искаш ли да си купиш нещо?
То отговорило:
– Какво очаквате от беден чужденец като мен?
Те възкликнали:
– Ти, беден чужденец! Ние сме бедни чужденци, защото някои от нас са тук, а боговете ни са във Вавилон, на други в Рим, трети ги носят със себе си, но полза от тях няма. А ти, където и да отидеш твоя Бог е със теб.

През зимата на 324 г. пр. н. е. след множество битки македонският цар Александър Македонски отново се завръща във Вавилон. През следващата година той извършва огромни строителни работи в града.  Александър искал Вавилон, новата столица на империята,  да стане не само търговски център, но и важно пристанище.

Плановете му се провалят, защото се разболява и след кратко боледуване умира през лятото на 323 г. пр. н. е., ненавършил 33 години.

Името на Египет е свързано с опазването на тялото на Александър Македонски. И това се оказва една от най-големите мистерии на античността.

Трупът е балсамиран и съхраняван две години във Вавилон. По-късно надделява идеята, че той трябва да бъде върнат в Македония и погребан в Егея. Интересното е, че тялото е откраднато от Птоломей, който по това време е сатрап на Египет.

Първоначално трупът е пазен в Мемфис, древната столица на фараоните. Предполага се, че балсамираното тяло на македонския цар е съхранявано в каменен саркофаг на последния владетел на свободен Египет Нектанебо, смятан за негов биологичен баща.

По-късно Птоломей, пренася саркофага в новата столица Александрия. В този град Птоломей властва като цар на Египет. Трупът на завоевателят на Азия е положен в мавзолей и е пазен като реликва до времето на първия римски император Октавиан Август.

През следващите години следите на саркофага се губат, въпреки че съществуват местни предания за неговото местонахождение.

Страни традиции съществували във Вавилон. Например тази, че вавилонския цар трябвало непременно да се отчита пред народа за делата си. Е, нали и нашите управници днес са длъжни да правят това. Дали го правят и по какъв начин става това е вече друг въпрос.Желанието за отчетност се е запазило, но отчетността май е закъсала. Нека продължим с Вавилон, има доста неща, от които бихме могли да се поучим и приложим в живота.
Според вавилонските летописи първата работа на царя била, народа му да не гладува. Е, де да беше първостепена задача това и за нашите държавни глави! За сега май ще си останем, относно това, в света на мечтите.
Във Вавилон имало и други интересни порядки. Всяка година царят се подлагал на една унизителна процедура. В един ден от годината той бил длъжен да обикаля града, като през това време хората можели да го ругаят, плюят, обливат с вода и какво ли още не. Но това изглежда  били малко, защото в този ден царя се отричал от властта си и я предавал на някой от простолюдието.
Една година се случила доста куриозна ситуация. Царя избрал за свои заместник градинаря си, но по време на ядене се задавил и умрял. След смъртта му останал да управлява градинаря.
Като си помисля само, днес на ляво и на дясно оплюваме този или онзи, но за промяна само мечтаем. Може би трябва усилие и от двете страни, за да видим някакъв резултат. Нужно е, не само да се надяваме, но и да действаме.