Бетховен е боледувал повече от 35 години. Той е оставил писмо с молба, да се обследва тялото  след смъртта му, за да се открие причината за невероятните стомашни болки, които е имал. Писмото е написано преди повече от 200 години, но изпълнители на неговата воля стават негови поклонници въоръжени със съвременни диагностични технологии.
При анализа на косата на композитора не е открит живак. Следователно не е боледувал от сифилис. За странното поведение и физическото заболяване на Бетховен трябва да има друго обяснение.
Забелязано е, че съдържанието на олово в косата му превишава нормата 100 пъти.
Известно е, че при отравяне с олово, в редки случаи се наблюдава оглушаване. Дали това е причината за загубата на слуха при композитора, не се знае точно. Но той е страдал от отравяне с олово известно под името плумбизъм.
Има предположения, че водата, в която се е къпал и пил е съдържала олово.
Композиторът умира от пневмония, която е завършила с усложнения в червата, а това вече е в следствие на отравяне с олово.

Предстояло приемането на Бетховен за член на Академията на изкуствата в Париж. Заседанието по този случай започнало. Председателят обявил:
– Днес сме се събрали, за да приемем Бетховен за член на нашата академия, но за съжаление нямаме свободни места.
В залата се възцарила тишина. Тогава председателят продължил:
– Но…
Взел гарафата с вода от масата и напълнил една чаша, така че дори и една капка не можело да се добави към нея. След това откъснал един цвят роза от стоящия букет до него и внимателно го пуснал в пълната догоре чаша с вода. Цветът не препълнил чашата и водата не се разляла.  Без да каже дума председателят погледнал към събранието. В отговор на това последвали ръкопляскания.
Така и завършило заседанието. Бетховен единогласно бил избран за член на Академията на изкуствата.

След като завършил работата си над партитурата на „Вълшебния стрелец“, Карл Мария фон Вебер веднага изпратил операта си на Бетховен. Композиторът искал да разбере мнението му за новото си произведение. Колко голямо било разочарованието на Вебер, когато към върнатата партитура била прикрепена кратка бележка. „Господин Вебер съветвам ви повече да не пишете опери“.
От този унищожителен съвет амбициозния Вебер бил огорчен, а той толкова много уважавал мнението на Бетховен.
След време двамата композитори се срещнали. Тогава Вебер се поинтересувал какво толкова не е харесал Бетховен в операта му.
Отговора бил зашеметяващ. Оказало се, че той харесал абсолютно всичко в произведението му, дори го намирал за съвършенно. Тогава Вебер го попитал: „Как да разбирам тогава съвета ви“?
Колко странно, но Бетховен не допускал, че  Вебер може да създаде друго такова грандиозно произведение. И ако това е така има ли смисъл да си губи времето напразно, като се опитва да създаде нещо по-значително.