Корабът „Издържливост“ по-рано бе предназначен за лов в северните морета. Построен по чертежите на норвежката ветроходна двигателна шхуна „Фрам“, „Издръжливост“ е смятан за най-здравия дървен кораб, след нея в света.
В морето Уедъл „Издържливост“ навлезе в зоната на големите ледове. Безброй ледените полета, големи и малки, приличаха на огромен пъзела, които  нямаше край.
Корабът продължи през леда бавно, с голямо усилие. Колкото по-близо се приближава до бреговете на Антарктида, толкова по-често се срещаха плаващи ледове, представляващи огромни ледени полета с дебелина метър и дълъги половин километър.
„Издържливост“ си пробиваше път през ледовете в продължение на седемстотин морски мили. На 18 януари 1915г, той трябваше да спре. Корабът заседна в плътно натрупани ледени късове, а отзад прохода, който си бе прокал се превърна в голям плаващ лед. След шест дни „Издържливост“ бе обграден от всякъде с лед. Шакълтън съобщи на екипа, че плановете се променят:
– Експедицията ще прекарат есента и зимата в Южното полукълбо, които продължава от март до август на „Издръжливост“. Надявам се, през пролетта леда да отпусне хватката си и да освободи кораба. А до тогава всички ще се занимаваме с различни дейности и ще обучаваме кучета.
Пътешествениците ловяха риба, хващаха пингвини, правеха научни изследвания. Те се придвижваха по леда много внимателно. През май и юни хората преживяха и полярната нощ.
През това време ледът все по-силно почна да натиска корпуса на кораба. На 27 октомври 1915 г. смелият кораб, до последно борещ се с леда,  за малко си почина, но по палубата се появиха пукнатини и в трюмовете нахлу вода.
Хората не можеха да гледат без болка загиващия кораб, който премина такъв дълъг и опасен път, за да посрещне смъртта си тук.
Независимо от всичко, хората от смелият екип на Шакълтън успяха да се спасят.

На 15 април имаше лунно затъмнение, а сега ни предстои слънчево затъмнение.

То ще започне в 06.04 по Гринуич или 10.04 българско време и ще бъде пръстенообразно слънчево затъмнение. Неговата продължителност ще е 6 минути.

Затъмнението може да се наблюдава в южното полушарие в района на Антарктида и Австралия.

Независимо, че повечето от нас няма да го видят, затъмнението може  да окаже съществено влияние на ставащите събития в нашия живот. Но това не е причина да търсим астролози,  гадатели или да очакваме със страх събитието.

Доверете се на Бога, „защото Той мисли за добро“.

Учени от САЩ са успели да разшифроват тайствения шум, който в течение на половин век е бил регистриран в дълбините на океана в близост до Антарктида и Австралия.
Сътрудниците на Националното управление за океански и атмосферни явления в САЩ сега с увереност твърдят, че кратките звуци, от една до три секунди в диапазон от 50 до 300 Hz, за първи път зафиксирани през 60-те години на миналия век, са „речта“ на китове от вида малък кит Minke.
Тайнственият шум редовно възниквал по време на австралийската зима и е наречен „крякане на био патица“.

Природната красота на нашата планета е наистина изненадваща. Колкото повече човек обикаля планетата, на толкова повече природни чудеса става свидетел.
Планината Еребус е вторият по големина вулкан в Антарктида, който е активен от 1972 г.
На Еребус има много ледени кули, които са се формирали в резултат от отделянето на пари при вулканичната дейност. Много от тези кули постоянно изпускат пара.
Като допълнение  към тези вулканични „комини“, планината разполага с множество пещери, формирани по естествен начин, съдържащи плашещи подземни камери.

Един от големите физици е публикувал революционна работа, в която са използвани резултатите на още 30 научни изследвания.
Тази работа демонстрира невероятните възможности, които HAARP е постигнала. Те надхвърлят и най-смелите предположения на всички предишни изследвания в областта на енергетиката при високи честоти.
Доктор Фран де Акино показа, че напълно функциониращата мрежа на HAARP, активирана навсякъде, може да повлияе не само на времето и геофизичните явления, но също така и на пространството, гравитацията, дори и на времето.
В момента мрежата е почти завършена с активирането на новото оборудване в край на света, в безлюдната Антарктика.
Собствениците на HAARP ще управляват ли наистина времето? А това какви последствия ще има за хората и планетата ни?